Мария оправи сакото си и влезе в конферентната зала на хотела. Баджът на гърдите ѝ гласеше: „Мария, мениджър проект“. Наоколо се движеха хора в делови костюми — градската IT конференция беше събрала всички, които имаха значение в бизнеса.
— Мария! — извика познат глас. Александър от съседния отдел ѝ махаше с ръка. — Как върви презентацията?
— Добре е. След час излизам.
— Ще се видим после. Успех!
Тя кимна и тръгна към своето място. За две години всичко се беше променило коренно. Работата-мечта, нов апартамент, кола, почивка в Италия миналото лято. И най-важното — най-сетне харесваше себе си.
— Извинете, бихте ли ми казали къде е регистрацията? — женски глас отдясно.
Мария се обърна и застина на място. Камелия. Същата строга прическа, същият надменен поглед, само че бръчките бяха станали повече.
— Там, при щанда — Мария посочи посоката.
Камелия я погледна по-внимателно и присви вежди:
— Извинете, ние да не се познаваме?
— Възможно е.
— Много приличате на… Макар че не, не може да бъде.
Мария мълчеше. Интересно беше да наблюдава как бившата ѝ свекърва се опитва да разбере коя стои пред нея.
— Боже мой! — Камелия плесна с ръце. — Това сте вие! Мария! Но как… тоест…
— Здравейте, Камелия.
— Изобщо не ви познах! Толкова сте се променила!
Наистина имаше защо човек да се обърка. Вместо сива мишка в евтина рокля — уверена жена със скъп костюм. Стройна фигура, професионален грим, перфектна осанка.
— А какво правите тук? — попита Камелия с едва прикрито учудване.
— Работя тук. А Вие?
— Аз… синът ми вече е в IT сферата, помоли ме да дойда и да разгледам малко. Но Вие… каква Ви е ролята тук?
— Мениджър проект в TechSolutions. Днес ще изнеса доклад.
Камелия примигна няколко пъти:
— Доклад? Вие?
— Какво Ви учудва?
Настъпи пауза. Мария виждаше как зъбните колела работят в главата на жената; явно новата информация трудно намираше мястото си там.
— Просто… преди две години бяхте…
— Различен човек. Да, така беше.
— И как успяхте… тоест кога намерихте време…
— Когато знаеш какво искаш, винаги намираш време.
В залата започна лек шум — първата секция започваше скоро. Мария погледна часовника си:
— Извинете ме, трябва да се подготвям вече.
— Почакайте! — Камелия я хвана за ръкава. — А Мартин… общувате ли още?
— Не. Защо трябва?
— Той още е самотен мъж; все не може да намери подходяща жена за себе си…
Мария се усмихна леко:
— Може би летвата му е прекалено висока?
Камелия поруменя; ударът попадна право в целта.
— Тогава може би… прибързах със заключенията си тогава…
— Може би наистина така стана.
— Толкова сте различна! Просто не мога да повярвам! Съвсем друг човек сте!
— Все същият човек съм си; просто вече съм истинската аз.
Организаторът на конференцията приближи до Мария:
— Мария, след десет минути започвате доклада си. Готова ли сте?
— Разбира се!
Той си тръгна; Камелия я гледаше с отворена уста:
– Наричат Ви „госпожо“? На „Вие“ Ви говорят?
– Странно звучи, нали? – усмихна се Мария – Трябва да вървя вече – чакат ме там напред.
