— А аз какво, не съм ли ви помагала? Вилата, например, подарих! — възмути се Анна.
— Първо, не на нас, а на него! Второ, той веднага я размени за кола, за да не се води като общо имущество. Колата я разби напълно. Ето ти подарък!
— А златото? Аз ти подарявах злато!
— Две верижки и обеци! — усмихна се Елена. — И вашият син сам ги занесе в заложната къща! На мен само ми подаде квитанциите: „Искаш ли — откупи си ги.“
Анна погледна към сина си, който през цялото време мълчаливо седеше в ъгъла.
— Той е добър човек! — замоли се тя. — Просто е сбъркал! Твоята задача е да го подкрепяш с дума и съвет, а не да го гониш от вкъщи!
— Ако можеше да слуша… — изсумтя Елена.
— Познавам Иван! Умен е! Просто се е объркал!
— Не ви ли притеснява, че вече е на тридесет и четири? — прекъсна я Елена. — И че има дете? Кое той нито ще храни, нито ще облича!
— Ще направи всичко! Аз ще поговоря с него! — отново започна Анна.
— Вземете си го при вас и говорете колкото искате! — уморено отсече Елена. — Тази година толкова се изморих, че повече не мога!
Още от дете Елена беше научила една проста истина: никой няма да дойде и да напълни джобовете ти с пари. Единственият начин да живееш добре е сам да си ги изкарваш.
Това го знаеше още от малка и го беше виждала при родителите си.
Баща ѝ през цялото ѝ детство заминаваше по море на дълги рейсове по осем месеца и се връщаше само за месец. Майка ѝ през това време сама държеше домакинството: денем счетоводителка в базата, вечер чистачка в пристанището, а нощем миеше входовете на собствения им блок.
Елена също държеше парцала до майка си – помагаше както можеше.
Когато баща ѝ окончателно остана на брега, семейството вече беше спестило достатъчно, за да се премести от селото в малък град. Там Елена завърши училище и започна да се готви за живота като възрастен човек.
Разбира се, мечтаеше да стане юрист или банкерка, но здравият разум надделя. Избра техникум по хранителни технологии по направление от хлебозавода. С направление беше по-сигурно: обучението се плащаше и работата беше гарантирана.
Със същия прагматизъм Елена подходи и към брака.
Принц можеш да чакаш цял живот – но трябва да живееш с човек простичък и надежден.
Иван точно такъв беше: без излишен показност или претенции. Работеше сглобчик във фабрика за мебели, тя – технолог във фурната. Живееха скромно, но им стигаше всичко необходимо.
