«Вземайте си синчето» — твърдо отсече Елена, изчерпана и решена

Безотговорност, егоизъм и болезнено предателство.
Истории

Иван пристъпваше от крак на крак, без да каже и дума. Елена усети как в гърдите ѝ се надига вълна от решителност. Днес вече няма да спре.

— Така че, Анна, или го прибирате при себе си, или той излиза сам през вратата. Друг избор няма.

— Не ви ли притеснява, че „момчето“ е на тридесет и четири? — уточни тя. — И че този възрастен чичко вече си има собствено дете?

Та така, детето има нужда от ботуши, якета, играчки, храна. А вашият син някак не бърза да осигури всичко това!

— Той ще направи всичко! Ще поговоря с него! — закима свекървата. — Но не може да го изгоните!

— Семейството е тежък труд! — твърдо каза Маргарита.

— А защо само аз трябва да се бъхтя? — избухна Елена. — Няма да играя сама в този мач! Имам и син и съм длъжна да се грижа за него!

— И аз се грижа за моя син! — разпери ръце Анна. — Ако е сгрешил малко, трябва не да го гоните, а да му обясните! Или искаш твоето момче да расте без баща?

— Искам синът ми да вижда щастливо семейство! — отсече Елена. — А сега гледа как баща му по цял ден лежи на дивана, а майка му едва се прибира след работа и пак застава до печката!

— Е… не всички са длъжни да са готвачи… — промърмори Анна.

— За сваряване на макарони не ти трябва диплома! — махна с ръка Елена. — Но изпускате най-важното!

Иван вече година е без работа! И това го устройва! А мен – не!

— Първо трябва да поговорим… — настоя свекървата.

— Говорих! — рязко кимна Елена. — И уговарях, и молих, и заплашвах! А той като тухлена стена – ни напред, ни назад!

— На Иван сега му е труден период! — опита се да оправдае Анна. — Объркан е!

— Изгубил е съвестта си – такъв му е периодът! — изсъска Елена. — Цяла година го влачих на гърба си! Повече няма намерение!

— Ще разрушиш семейството? — ахна свекървата. – Най-ценното в живота!

— Има по-важни неща… – студено каза Елена.

— Кои? – напрегнато попита свекървата.

— Парите! – усмихна се горчиво Елена. – Без тях никъде няма как!

— Но той все пак изкарваше пари! И то немалко! – не отстъпваше майката на мъжа ѝ.

– Изкарваше… – съгласи се Елена. – Само че точно толкова колкото и аз! Я премията я нямаше, я смяната не отчели или още нещо… Дори когато бях в майчинство, нашата майка ни издържаше!

Продължение на статията

Животопис