Елена седеше на края на дивана и мълчаливо гледаше съпруга си. Иван за пореден път беше забил поглед в телефона си и изглеждаше, че изобщо не забелязва, че тя е до него. На масичката лежаха неплатени сметки, а в хладилника самотно проблясваха две консерви.
— Ще направиш ли поне нещо? — попита тихо Елена, макар да знаеше отговора предварително.
— Всичко ще се оправи, — промърмори той лениво, без да откъсва очи от екрана. — Скоро ще ме повикат, ще видиш.
Тези думи тя беше чувала десетки пъти. „Скоро“, „по-късно“, „ей сега“. Само че това „по-късно“ се влачеше с месеци, а „ей сега“ така и не идваше. Елена беше уморена да се бори сама за двама, да носи семейството на гърба си и с последни сили да изплува от дълговете.
Днес тя реши.Днес той щеше да чуе онова, което не очакваше.
Елена пое дълбоко въздух, за да започне разговора, но точно тогава някой позвъни на вратата. На прага стоеше Анна — свекървата й, винаги готова да защити сина си като малко момче, въпреки че той отдавна беше над тридесет.
— Елена, как сте тук? — усмихна се тя и се провря в апартамента като истинска домакиня. — Реших си, може би трябва да поговорим.
Елена погледна към съпруга си. Той виновно потръпна, но пак замълча. Всичко стана ясно: той беше повикал майка си да го защити вместо него.
Елена уморено разтри слепоочията си.Нищо де, разговор ще има. Само че съвсем не такъв, какъвто те очакват.
Анна влезе в кухнята и веднага седна на масата като домакиня. Иван веднага се намести до нея като дете, скрило се зад майка си.
— Елена, защо го обиждаш? — започна свекървата с мек глас. — Иван ти е добър човек просто преживява труден период. Трябва да го разбереш.
Елена стисна зъби. Колко пъти вече беше чувала това оправдание? „Труден период“, „криза“, „неуспех“. Само че кризата някак продължаваше вече година и единствените пари вкъщи идваха благодарение на нейните дванадесетчасови смени.
— Вземайте си синчето — каза най-сетне твърдо тя — и му обяснявайте каквото искате. Аз съм уморена.
Анна от изненада дори се изправи леко:
— Как така – вземайте? Елена, та той ти е съпруг! Семейството е най-важното!
— Семейството е труд! — отсече Елена. — А тук работя само аз! Имаме дете и няма да позволя то да вижда как баща му цял ден лежи на дивана, а майка му вечер едва пристига от работа и пак трябва да застава до печката!
