Иван дори не се изчерви.
„Страхотно, днес имам среща. И какво от това?“
На Магдалена ѝ причерня пред очите и стисна юмруци толкова силно, че кокалчетата ѝ побеляха.
„Среща?“
„Да, среща. Не разбирам какво толкова те притеснява?“ – попита Иван нагло.
„И трябва ли да съм щастлива? Иване, нали сме заедно! Как можеш така спокойно да говориш за изневяра? А и пращаш пари на Таня, докато аз тук се опитвам да спестявам от всичко възможно!“
Иван се облегна на дивана и високомерно заяви:
„Тук съм, за да ти е по-лесно. На вас жените ви харесва, когато мъжът е у дома. Ето ме тук!“
„А всичко останало – включително вярност и любов – чак след сватбата. Докато нямам печат в личната карта, съм свободен човек!“
„Бъди благодарна, че изобщо се съгласих да живея с теб под един покрив! Никакви обещания не съм ти давал.“
Магдалена затвори очи и няколко пъти пое дълбоко въздух.
„Махай се! Веднага си събери нещата и изчезвай оттук! Имаш половин час, иначе не отговарям за себе си.“
„Магдалена, сигурна ли си в това? Добре тогава, ще си тръгна. А после какво? Утре ще си намеря нова партньорка!“
„Вас самотни жени, които жадувате за внимание, има много! А ти какво ще правиш? Погледни се само, Магдалена!“
„Едва успяваш да плащаш ипотеката си, работиш от тъмно до тъмно! Кой друг ще те погледне освен мен?“
„Всеки друг – само не ти!“ извика Магдалена в отговор. „Ако знаех колко си развален отвътре, никога нямаше дори да се срещна с теб.“
„Достатъчно, Иване – вземи си дрънкулките и върви при Таня. Не искам повече никога да те виждам в апартамента си!“
Иван бавно започна да стяга куфарите си. Магдалена го наблюдаваше мълчаливо – искаше да е сигурна, че този предател няма да открадне нищо; можеше да очаква всичко от него.
„Сигурна ли си? Давам ти последен шанс да промениш решението си!“ попита Иван вече на прага.
Магдалена не отвърна нищо на предателя – просто го избута навън и силно затръшна вратата след него.
Заключи веднага и позвъни на ключаря – трябваше възможно най-скоро да смени бравите.
Две седмици Магдалена се съвземаше; всеки път щом звъннеше домофонът или звънецът на вратата подскачаше уплашено. Имаше чувството, че Иван всеки момент ще се върне в живота ѝ.
Наложи ѝ се да си спомни студентските години – близо три седмици живя само на макарони и сухари. Щом получи заплатата веднага плати кредита си, оправи дълговете и най-сетне можа свободно да поеме дъх.
От връзката с Иван извлече ценен урок. Обеща си никога повече да не се забърква с толкова безотговорен мъж като него.
За бившия партньор не знаеше нищо – сякаш бе потънал вдън земя.
Автор: Десислава
