Понякога, когато Магдалена беше в особено лошо настроение, се ядосваше и започваше кавга. Но никога не ѝ държеше дълго – Магдалена не умееше да бъде сърдита или обидена за повече време.
Следващите две седмици преминаха спокойно и тихо. Магдалена се опитваше да прогони мислите, че връзката ѝ с Иван не води наникъде.
***
Магдалена отключи вратата на апартамента и се спря: днес работният ѝ ден беше по-кратък и се прибра по-рано. Обикновено в петък Иван оставаше до късно на работа.
В апартамента трябваше да е тихо, но сега звучеше силна музика.
Магдалена внимателно влезе вътре и се насочи към хола. Там Иван танцуваше в ритъма на мелодията и не забелязваше нищо около себе си.
– Иване? – опита се Магдалена да надвика музиката.
Иван ококори очи и я погледна изненадано.
– А, вече си вкъщи! Ела тук!
Притегли Магдалена към себе си и я завъртя в танца. Няколко минути Магдалена се наслаждаваше на близостта с любимия мъж. После песента свърши.
– Какво има за вечеря? – попита Иван както обикновено.
– Пелмени. Не ми се готвеше, – призна Магдалена.
– Става!
Магдалена се преоблече и сложи вода на котлона.
– А ти защо си толкова рано вкъщи? – попита тя Иван.
– От днес съм в болничен, – съобщи той.
Магдалена рязко се обърна към него.
– Какво? Добре ли си? Какво стана? Защо не ми се обади?
Иван избухна в смях.
– Спокойно, Магдалена. Всичко е наред. Почти. – Вдигна тениската си отзад и показа превръзка. – Малък инцидент.
– Много се изплаших, – призна Магдалена.
– Не се тревожи, аз съм корав!
Вече бяха минали две седмици, откакто Иван беше в болничен. Оказа се, че наистина няма нищо сериозно, но той просто искал да си почине и помолил познат лекар да му изпише болничен за два месеца.
– Непланирана отпуска! – така самият Иван го наричаше.
Магдалена мислеше, че болничният ще помогне на връзката им, но излезе така, че през деня Иван пак отсъстваше като преди, а вечер както винаги очакваше храна и забавление.
След месец Иван дойде с поредната „страхотна“ новина:
– Трябват ми пари!
– Моля? – попита учудено Магдалена.
– Пари! Магдалена, забрави ли че съм в болничен? Този месец ми преведоха само няколко лева. Наистина разчитам на твоята помощ. Все пак живеем заедно, трябва да си помагаме!
– Но нали имаме отделни сметки… – каза тихо Магдалена сякаш оправдавайки се.
Иван изсумтя недоволно:
– И какво от това? Ще стоиш ли да гледаш как страдам? Магдалена, аз съм възрастен мъж! За да бъда щастлив са ми нужни пари!
Магдалена кимна дори без да знае защо. Преди да излезе от стаята Иван подхвърли:
