Магдалена отвори вратата на апартамента и застина на място: днес имаше кратка смяна, затова се прибра по-рано. Иван обикновено в петък оставаше по-дълго на работа.
В апартамента би трябвало да е тихо, но сега по някаква причина звучеше силна музика.
Магдалена внимателно влезе вътре и се насочи към всекидневната. Там Иван се забавляваше чудесно.
Магдалена и Иван живееха заедно вече година и половина. Преди да заживеят под един покрив, бяха излизали няколко месеца.
За Магдалена такава прибързаност не беше типична – винаги беше уравновесена и никога не взимаше необмислени решения.
Но с Иван всичко стана изведнъж – той предложи да живеят заедно, а Магдалена без колебание се съгласи. И макар че нямаха подписан брак, връзката им беше истинска, силна и стабилна.
Иван никога не възразяваше Магдалена да се вижда с приятелките си. За разлика от други мъже, той ѝ имаше доверие.
Веднъж Магдалена сподели на най-добрата си приятелка:
— Наистина съм късметлийка, Алекса. Живея като в приказка – през цялото време Иван нито веднъж не ми е правил сцени! Толкова е разбран, спокоен! Сигурно е съдба!
Алекса се усмихна и разклати празната си чаша — веднага при тях дойде сервитьорът и им доля питие.
— Това наистина го каза — усмихна се Алекса. — Магдалена, толкова си наивна! Виж сега, живеете заедно година и половина, нали?
Магдалена кимна.
— Излизате почти осемнадесет месеца и…
Но Алекса я прекъсна:
— Това няма значение. Добре печели. Тогава защо през цялото това време нито веднъж не ти помогна, ако толкова те обича?
Добре де, за ипотеката ще замълча – сама изплащаш кредита за апартамента си. Но Иван дори не плаща сметките за ток, вода или интернет, макар че ги ползва.
Никога не купува нищо за ядене вкъщи.
Магдалена, понякога ми се струва, че си довела у дома дете вместо възрастен мъж.
Алекса се облегна назад в стола си и внимателно огледа приятелката си. През последните месеци Магдалена бе отслабнала с няколко килограма и изглеждаше по-бледа – приличаше само на сянка от предишното си аз.
— Преувеличаваш — нервно се усмихна Магдалена.
Алекса отпи от чашата си.
— Сигурна ли си? Никога ли не ти е хрумвало, че ти носиш всичко на гърба си вместо Иван? Че заради него съсипваш живота си?
На път към вкъщи Магдалена не можеше да спре потока от мисли в главата си. Отново и отново преживяваше думите на Алекса.
С нежелание призна пред себе си: Иван понякога наистина ѝ напомняше голямо дете.
Изобщо не участваше в домакинската работа. Не можеше да го накара да измие чиниите, да почисти или да изхвърли боклука.
Иван все намираше оправдания и измисляше десетки причини.
