Но Надежда измисли ново изпитание – генерално почистване.
Георги почти на колене молеше жена си да помогне. Обеща ѝ чанта за безумни пари. Даниела се съгласи.
Но когато пристигнаха, Надежда изпрати сина си с внучките да пият чай в беседката, а на Даниела връчи целия фронт работа.
„Много ти благодаря“, каза Надежда. Но Даниела разбираше: това не беше помощ, а чиста експлоатация.
След този случай тя реши: повече няма да чисти там.
Тогава свекървата премина към зимнината.
– Реколтата ще пропадне! Трябва да затваряме!
– Никакъв шанс! – отсече Даниела. – Стига ми чистенето! Буркани за вас няма да въртя!
Георги тичаше между майка си и жена си, уговаряше условията.
– Да помагаме значи заедно! – каза Даниела. – Ако майка ти пак стовари всичко върху мен, тръгвам веднага!
Надежда посрещна Даниела с превързани ръце:
– Бурканът се пръсна на парчета точно в ръцете ми! Едва съм жива! А краставиците вече са накиснати, ще се развалят!
Даниела стисна зъби, видя бидон от 180 литра догоре пълен с краставици и сама затвори всичко.
Седмица по-късно тя и Георги минаха да занесат краставиците на Йоана. Оказа се: по ръцете на Надежда нямаше и драскотина.
Когато стана дума за лютеница, Даниела категорично отказа и повече не отстъпваше.
– Моята майка просто моли за помощ – убеждаваше Георги. – С краставиците просто така се случи.
– Просто така?! – избухна Даниела. – Тя твърдеше, че цялата е в кръв! А след седмица сама ти подаваше бурканите, докато ги нареждаше в багажника. Бели, чисти ръчички!
Или е мутант с регенерация като гущер и опашки ѝ никнат отново, или просто е прекалено хитра!
– Значи няма да ходиш? – попита жално Георги.
– Само при едно условие – отвърна Даниела. – Всичко правим наполовина! Рязането е едно към едно, бурканите ги затваряме по ред! Докато тя не приключи със своя буркан, аз моя няма да докосна!
Надежда прие. За пред хората.
– Моята дума е по-твърда от камък! – заяви Даниела. – И може и в несвяст да припадаш – все ми е тая! А за краставиците още не съм ви простила!
– Голям злопаметник си ти… – въздъхна Надежда.
– Приеми го като комплимент – усмихна се Даниела. – И не опитвай номера, иначе помощ от мен няма да видиш!
Свекървата остана недоволна. Но беше спокойна за сина си:
– С такава жена той със сигурност няма да загине!
