– Човешкият ресурс! – повтаряше тя. – Снаха може и да не трябва, но е длъжна!
Първо Надежда реши да сплаши Даниела с нравоучения.
– Трябва да разбираш: Георги ми е единствен! И аз, като майка, съм длъжна да следя той да живее в изобилие! И чистота, и ред, и вечерята на масата, и ризите изгладени! Да се връща с радост у дома! А ако не му се прибира вкъщи, за какво си му тогава?
Даниела веднага разбра намека: записаха я за прислужница. Но имаше достатъчно гордост и разум.
– Работя с два часа повече от Георги и получавам малко повече – отвърна спокойно тя. – Но не е в това въпросът. Домашните задължения делим поравно. И ако той иска идеална чистота, нищо не му пречи сам да почисти, докато аз пътувам от работа.
А ако ще ме вините мен, признайте си поне, че не сте научили Георги на елементарно самообслужване!
Докато Надежда се съвземаше, Даниела добави:
– И в моя дом никой няма право да командва освен мен! Сега не ви гоня само защото обичам първо да предупредя. Следващия път ще стане без предупреждение!
Грубо беше, но ясно.
Надежда разбра, че снаха ѝ е по-умна отколкото изглеждаше. Но тя имаше опит и търпение. Реши да подходи по друг начин – престори се на мила. Хвалеше Даниела за характера ѝ, казваше колко е спокойна за Георги.
После тихо и стъпка по стъпка започна да подкопава доверието ѝ. Даде време на Даниела да повярва колко добра и идеална е тя.
Появата на внучките отложи плановете ѝ. Надежда искрено обичаше момичетата, но мисълта за ползата не я напускаше.
Първо чрез Георги молеше:
– Елате ни на гости! Донесете внучките! За Даниела ми домъчня! Щяхме тук заедно сладкиши да направим и на Йоана щяхме да изпратим!
Георги се съгласяваше, а как ще убеди жена си – това беше негова грижа.
На Даниела никак не ѝ се харесваше да губи почивния си ден в кухнята при свекървата. Но Георги я убеждаваше толкова настоятелно, че тя отстъпваше.
Изглежда всичко минаваше добре: изпекоха бухти, направиха орехчета със сгущенка*, поговориха си душевно.
Но щом дойдеше време за тръгване към дома им, свекървата заявяваше:
– Тези сладки ги пазех за Йоана!
Всичко приготвено отиваше при сестрата на Георги. А самата Даниела дори не я познаваше – само по снимки я беше виждала.
Даниела скри огорчението си, но премълча. И реши: повече няма да стъпя там.
–
*бележка: „сгущенка“ (сгъстено мляко) – запазено като пояснение към типичното руско лакомство
