По-добре ги изреди всичките наведнъж, за всеки случай!
– Тя ще се обиди – промърмори Георги.
– Но поне ще разбере, че изобщо не смятам да ходя при нея! – отсече твърдо Даниела и се приготви да си тръгне, решена да приключи разговора.
– Даниела, почакай! – Георги я хвана за лакътя. – Обясни ми поне защо толкова не искаш да отидеш?
– Мога да ти обясня, но няма да ти хареса – замислено отвърна Даниела.
– И без това ми е неприятно, че отказваш да дойдеш с мен. Така че казвай направо.
– Добре, но ще е грубо.
– Говори! – настоя Георги.
– Майка ти има сериозен проблем със съвестта си – уклончиво отговори Даниела.
– Какво?! – възмути се Георги. – Осмеляваш се така да говориш за майка ми?!
– Георги, мога и по-остро да го кажа! – повиши тон Даниела. – Но за да не ти развалям настроението, ще се огранича с това!
– Не, щом започна – довърши! – изръмжа Георги.
– Добре тогава – присви очи Даниела. – Искаше ли? Получавай!
Майка ти е прекалено хитра! Кани ме уж за помощ, а после стоварва всичките задължения върху мен!
И аз нямам никаква полза от това! Тя си има теб! Има си дъщеря! И самата тя е там! Аз не съм се съгласявала безплатно да работя до изнемога!
***
Старанието не е само полезно качество, а и дар свише. В работата човек показва истинската си същност. Жалко само, че искрената отдаденост рядко бива възнаградена и най-често само с празни думи.
Даниела никога не е била мързелива. С готовност поемаше всяка задача и правеше всичко по силите си. Винаги помагаше, когато я помолеха. Но никога не позволяваше на никого да я използва безкрайно. Поне докато не се омъжи…
Съдбата ѝ подари добър съпруг в лицето на Георги. С него имаше любов, уважение и разбирателство в домакинството. Но с Надежда късметът на Даниела беше оскъден.
Надежда никак не се зарадва на новата снаха. Тя мечтаеше до сина ѝ да стои момиче по-богато и по-елегантно.
Когато преглътна факта, че Даниела поне има собствен апартамент, Надежда започна да мисли каква изгода може да извлече от това.
Пари няма какво особено да вземе — Даниела няма милиони. Апартаментът ѝ — и той дошъл като наследство. Това Надежда също прие като трън в очите си.
– Не смята дори апартамента на моя син да прехвърли! А можеше! – мърмореше тя. – И ремонтът сама го направила преди сватбата!
Щом материалното отпадаше като вариант, Надежда реши да взима чрез труд.
