Даниела винаги е смятала, че бракът е съюз между двама равни. Да, има трудности, но трябва да има уважение и взаимна подкрепа. И със сигурност не е нормално едната половина на семейството да се превръща в безплатна работна ръка за другата.
С Георги живееха в разбирателство: работеха заедно, възпитаваха децата си заедно, решаваха битовите въпроси заедно. Но щом в живота им се намесеше Надежда – майката на Георги, мирът рухваше като къща от карти.
Надежда имаше своя истина: синът ѝ беше центърът на нейната вселена и съответно съпругата му беше длъжна да танцува около това слънце. Чистота, храна, изгладени ризи – всичко трябваше да е наредено така, че любимият ѝ Георги да се чувства като цар.
Освен това според Надежда добрата снаха трябваше да помага. Не понякога и по милост, а винаги и без отказ. Само че Даниела изобщо не възнамеряваше да се превръща в прислужница.
– Няма да ходя! – рязко поклати глава Даниела. – И дори не ме моли!
– Какво ти става? – протегна ръка Георги. – Тя ни чака!
– Естествено! – възкликна Даниела. – И аз бих чакала себе си!
– Представи си колко ще се зарадва като ни види! – усмихнато каза Георги.
– Знам, – отвърна сухо Даниела. – Именно затова няма да отида!
– Даниела, стига си упорствала! – сериозно произнесе Георги. – Нали се разбрахме!
– Аха! – строго размаха пръст Даниела. – Вие сте се разбрали! Никой не ме попита мен!
Така че тръгвай, събери децата и приятен път!
– Но мама чака точно теб! – настоя Георги.
– Не е чудно! – парира Даниела. – Тогава вземи и звънни на Йоана!
На мама ще ѝ е приятно децата ѝ да са под един покрив, а на Йоана ще ѝ бъде полезно поне веднъж да помогне на майка си!
– Знаеш добре колко работа има Йоана… – с укор каза Георги.
– А аз малко ли имам? – престори се учудена Даниела. – Не съм забелязала някога да безделнича у дома!
– Ето затова ще отидем при мама! Там ще почиваш под ябълката, ще ти вържа хамак! – широко се усмихна Георги.
– Не ми трябва! – засмя се Даниела. – Прекрасно мога да си почина и вкъщи. Даже без хамак!
А ако тръгнеш без мен и вземеш момичетата със себе си, толкова ще релаксирам, че сама ще си завиждам!
– Даниела, спри с глупостите! Знаеш колко много те чака мама!
– Знам! – кимна Даниела. – Кажи ѝ обаче, че съм болна, заминала съм в командировка или съм се загубила в гората… или направо отпрашила към Резово!
