Може би не искаше скъпите билети да отидат на вятъра, а може би наистина ѝ беше интересно да види този спектакъл. Освен това към вечерта на Гергана ѝ стана осезаемо по-добре… В крайна сметка се реши. Йордан пристигна, но избягваше погледа ѝ – усещаше се напрежение. А тя беше облякла и новата си рокля – с открити рамене, самата тя се почувства неловко. В театъра не можеше да си намери място: мислите ѝ все се връщаха към дъщеря ѝ. Когато Александър заговори за пътуване на ски, Милена го прекъсна:
— Чуй ме… Да, купуваш ми продукти и билети за театър – благодаря ти за това. Но да отида на курорт за твоя сметка – вече е прекалено.
— Какви продукти? — учуди се Александър.
— Ами… онези, които Йордан носи.
— Нещо не разбирам… Аз нищо такова не съм искал. Той сам носи ли? Е, да, нашият Йордан е добро момче… А за курорта изобщо не спори: майка ми обожаваше да кара ски! Само някой тогава да я беше поканил…
И тогава до Милена сякаш достигна нещо важно. Тя хвана Александър за ръцете и тихо каза:
— Чуй ме… Майка ти със сигурност би се гордяла с теб! Убедена съм в това. И те вижда оттам какъв човек си станал и колко много се стараеш за другите. Но така не може… Намери онази жена, която истински ще обикнеш. От твоя кръг… Какво ще правим ние двамата заедно? Каквото и да ме обличаш – аз пак ще остана себе си. Същата обикновена жена… каквато е била майка ти някога. И после… Мисля, че обичам друг…
Александър се засегна – личеше си веднага. Дори сълза се търкулна по бузата му. Оплака се, че жените са невъзможни за разбиране… Но я изпрати до дома внимателно и спокойно каза: ще замине сам; а Йордан вече сам да решава.
Значи е разбрал…
Гергана вече спеше дълбоко гушната в плюшеното мече от Йордан. Самият Йордан също бе задрямал в креслото наблизо. Милена тихо пристъпи към него на пръсти, наведе се и нежно докосна устните му със своите устни. Той се събуди объркан – първоначално нищо не разбра.
А Гергана прошепна:
— Вчера тръгна твърде бързо… А аз просто тогава се обърках… Малко се изплаших…
И пак го целуна – този път без страх или колебание.
Вече никой нищо не се страхуваше…
Натисни „Харесва ми“ и получавай само най-добрите публикации във Facebook ↓
— Аз тези документи няма да подпиша! – хвърлих документите право в лицето на свекървата след като поиска да продадем апартамента ни
Смятам — по-добре стой далеч от тази история: твърде мекушава си
Свекървата искаше да ни остави без наследство — добре че навреме реагирах
Така и не разбрах причината за развода
Извънбрачен син на мъжа ми реши да оспори завещанието
Малкият брат изгони по-големите от родния дом
Всички пари вложихме в тази вила — всичко оправихме! А я давате на дъщерята?! — Надежда беше възмутена от решението на свекървата
Нека поживее у нас — все пак му е майка
Той си тръгна — оставяйки я сама сред стените на просторния им апартамент
От мен половината — останалото от теб
Зарязах мъж само заради парите?
Забрави пътя към дома ми!
Това са негови проблеми — къде ще намери пари?
Зълва ми заяви: „Длъжна си да платиш почивката ми“
Мъжът беше сигурен: жена му сама ще се върне
Приятелката ми излезе нагла до краен предел
Отидох при бившия с молба за пари…
Коментар *
Име *
Email *
Сайт
Запази името ми, email-а и сайта в този браузър за следващи мои коментари.
Последни публикации
Последни коментари
Архив
Категории
