Освен това, Любка беше искрена: нямаше нищо престорено, нито кокетство или превзетост!
Именно затова тя се хареса на бащата на Пепеляшка от едноименния филм.
Оказа се, че момичето преподава френски език в училище: лекото ѝ „р“ беше естествен и уместен елемент.
В този момент Боян си помисли, че точно така трябва да изглежда истинската французойка — вървяща през живота под песните на Октавиан и с удоволствие снимаща се на фона на Созопол.
Точно така наричаше този град нейната възрастна баба.
Френският език оказваше влияние върху речта на Милена и в обикновен разговор тя понякога вмъкваше думи като „дакорт“, което беше аналог на нашето „добре“, и „комси-комса“, означаващо „горе-долу“.
И всичко това изглеждаше много мило и естествено.
Няма нужда да казваме, че родителите одобриха избора на сина си!
Но след като брат му си тръгна с годеницата си, Боян изпита смесени чувства: естествено възхищение и влюбеност към момичето.
Но заедно с това се появи и завист — тя изникваше при вида на всяка двойка, както у мъжете, така и у жените.
Мъжете завиждаха на Васил за това, че му се е паднала такава красавица.
Жените — на Милена и нейната естествена красота.
„Овесът днес е скъп“, както казваше великият комбинатор Тихомир, защото поддържането на красотата днес изисква немалко средства.
Появи се и чувство за възмущение.
Именно възмущение: брат му се държеше с годеницата си с известна доза пренебрежение и снизходителност — сякаш тя беше просто една учителка!
И при това се държеше много по домакински.
А тя, гледайки господаря си с широко отворени очи, му позволяваше всичко това.
Оттогава Боян живееше в постоянно безпокойство, типично за влюбените хора, таеше надеждата — ами ако все пак се разведат?
Макар че преди винаги бе желал само щастие за брат си.
С времето влюбването прерасна в по-дълбоко чувство, което Боян старателно криеше от околните: нито Васил, нито жена му трябваше да разберат за това.
През това време Васил, търсейки удоволствията от живота, няколко месеца след сватбата се върна към старите си навици — а малкият брат прекрасно знаеше за тях; всъщност нищо не бе тайна.
Сред техните занимания — риболовът и банята — най-важната оставаше любовницата на Васил Росица: жена три години по-възрастна от брат му, външно непривлекателна, но доста обаятелна; навремето именно Боян ги беше запознал.
В тази фамилия ситуацията напомняше историята между лейди Даяна и принц Чарлз, който също не можел да забрави своята Росица.
Макар повечето хора да смятаха Даяна за много по-красива външно.
Но явно не става дума само за външността — достатъчно е да прочетеш кореспонденцията им…
Тук беше същото положение.
„Как може човек да бъде такъв… и да изневерява на толкова прекрасна съпруга като Милена?“ — чудеше се Боян.
Нима може тази стара костенурка да бъде сравнена с куклата Барби Любка?
Да, Росица изглеждаше доста остаряла вече…
Освен това вече бе навършила четиридесет години,
Докато Милена беше едва двадесет и четири — значително по-млада от съпруга си!
И момичето дори не подозираше какво става!
