— Мамо, апартаментът е на две имена. Тя има право на половината.
— Какво право? Та нали ти плати всичко!
— Не. Тя плати точно половината. Имаме документи за всичко.
Настъпи кратка тишина, после майка му изпищя:
— Това беше УМИШЛЕНО! За да може после да ти вземе всичко!
— Стига, мамо! Заради теб си тръгна жена ми! Заради твоята грубост!
— Аз ли?! Само добро исках!
— При всяка среща я унижаваше! Наричаше я просякиня, а тя изкарва повече от Даниела!
— Недей да сравняваш една нищожница със сестра си!
Илиян затвори телефона.
Две седмици по-късно му се обади непознат номер.
— Добър ден, Илиян. Станислав съм, юридически представител на Албена. Трябва да се срещнем относно подялбата на движимото и недвижимото имущество.
— Ще подава молба за развод?
— Все още не. Но иска да разделите общото имущество и да се изнесе отделно. Ако сте съгласен на мирно уреждане, разводът може да се избегне.
— Трябва да говоря с нея.
— Албена лично не желае среща. Всички въпроси ще уредим чрез мен.
Илиян прие срещата. В уречения ден се яви в заседателната зала на адвокатската кантора. Албена не дойде — само адвокатът, млад мъж с проницателен поглед.
— И така — започна Станислав — моята клиентка е готова да ви прехвърли целия апартамент срещу парично обезщетение. Сумата е: петнадесет милиона лева.
— Петнадесет милиона? Но апартаментът струва двадесет и пет милиона!
— Така е. Половината са дванадесет и половина. Допълнителните два и половина милиона са морално обезщетение за четиригодишните системни унижения от страна на вашата майка, които вие не спряхте.
— Това е изнудване!
— Това е предложение. Може да го откажете — тогава ще се видим в съда. Имам записи с обидите от ваша страна майка ви, свидетелски показания, съобщения. В съда може да ви присъдят много по-голяма сума.
— Какви записи?
Станислав извади телефона си и пусна аудиозапис. Чу се гласът на Елена как нарича Албена „просякиня“, „мърша“, „търтей“.
— Откъде са тези?
— Албена през последните две години записваше всяка среща — за самозащита. Знаеше, че някой ден ще ѝ потрябват.
Илиян подписа документите. След месец парите бяха преведени и Албена официално се отказа от дела си в апартамента.
Опита се да разбере къде живее тя, следеше я известно време, но сякаш беше изчезнала безследно. Студиото продължи работа, но собственичката вече не идваше — Анна движеше всичко сама.
Тогава започнаха истинските неприятности.
Изведнъж данъчните връхлетяха неочаквано. Оказа се, че Елена — която години наред „помагаше“ със счетоводството на сина си — през собствената си фирма въртяла сенчести финансови сделки за приятелките си. Оборотът бил огромен.
— Мамо, какво е това?! — подаде ѝ документите Илиян.
— Сърцето ми е болно, но умът ми работи! — изкрещя Елена.— Мислех си, че това идва от дребния оборот във фирмата ти!
Глобата възлезе на осем милиона лева плюс лихви за просрочие плюс риск от наказателно производство.
Даниела щом чу новината за данъчните веднага стегна багажа си и отлетя при приятелката си в Маями, оставяйки дълговете по картите на Петър.
— Мамо, разбираш ли че мога да вляза в затвора?! — хвана се за главата Илиян.
— Прекаляваш! Ще платиш глобата и толкова!
— С какво? Дадох петнадесет милиона на Албена, а сега още осем искат данъчните!
Половин година мина в процедури: Илиян продаде колата си, изтегли заем и заложи дяла си във фирмата. Елена внезапно стана много по-тиха и рядко звънеше – явно разбрала че синът ѝ вече не е златната кокошка.
Година по-късно – когато най-лошото беше преминало – Илиян случайно срещна Анна пред един мол.
– Здрасти – поздрави той.
– Здрасти – отвърна сухо тя и побърза нататък.
– Анна, чакай! Как е Албена?
Анна спря и го огледа.
– Много добре е. Щастлива.
– Би ли ѝ казала… че бих искал да поговорим? Да се видим?
– Добре.
Срещнахме се седмица по-късно в малко кафене.
Албена сияеше – изглеждаше отпочинала и спокойна; нов пръстен блестеше на ръката ѝ.
– Благодаря ти че дойде – започна Илиян.– Искам… прошка… За всичко… Беше права… Майка ти… Наистина е непоносима…
– Благодаря ти че го призна.
– Албена… дали можем пак… Да опитаме? Научих много… Промених се…
– Илиян – прекъсна го меко тя.– Ние сме два различни свята.Ти винаги ще избираш майка си.И аз го знам.Нуждая се от мъж който стои до мен.
– Но аз те обичам!
– Аз вече не те обичам.Съжалявам…
Погледна към пръстена:
– Искаш мирен развод?
Илиян кимна.Друг избор нямаше.
Разводните документи бяха подписани месец по-късно.Същата вечер Елена пак звънна на Илиян с оплакване че „пак има проблем“ със сградната администрация.
– Мамо – каза тихо Илиян.– Изморих се…
В това време Албена чакаше ред пред гражданското с документи за новия брак.Край нея държеше ръката ѝ висок мъж с добри очи – Христо хирургът който никога не бе повишил тон към нея и смяташе цветарския бизнес за сериозна работа…
