Поканих университетската ти преподавателка. Поръчах тортата по рецептата на баба ти, която се прави само на едно място в Стара Загора. И сега какво? Няма значение, защото разглезената ти сестра има нужда от личен шофьор?
— Не драматизирай. Ще отменим резервацията, ще празнуваме у дома, в тесен семеен кръг.
— Семеен кръг? Това означава майка ти и сестра ти?
— Разбира се. Те са семейството.
— А аз?
— И ти си, спокойно. Не ревнувай.
— Не ревнувам. Отивам си.
Албена влезе в спалнята и извади куфар.
— Какво правиш? Албена, спри!
— Отивам при родителите си в Русе. Празнувай рождения си ден с майка си и сестра си. Сигурна съм, че ще сте щастливи.
— Албена, ДОСТА Е! Остави куфара!
— НЕ.
Бързо събра най-необходимото. Илиян стоеше на вратата и сякаш не вярваше на очите си.
— Наистина ли? Заради това ли всичко?
— Ако за теб четири години унижения са „глупост”, тогава да — сериозно е.
— Къде ще ходиш? Дори нямаш достатъчно пари!
Албена спря и го погледна бавно.
— Имам собствен бизнес, който ми носи чиста печалба от милион и половина левове месечно. Имам собствено жилище, което давам под наем. Имам спестявания, които никога не смесих с общия ни бюджет, защото майка ти винаги намекваше, че се целя във вашите пари. Така че не се тревожи за мен.
Илиян пребледня.
— Милион и половина? Ама ти каза…
— Казах само, че бизнесът върви добре. Ти никога не попита повече. На теб и майка ти ви беше по-удобно да ме мислите за някаква „жалка продавачка на цветя”.
Телефонът на Илиян звънна. На дисплея светна „Мама”.
— Вдигни — каза Албена уморено. — Недей да караш мама да чака повече.
Илиян автоматично отговори и включи високоговорителя.
— ИЛИЯН! Онази змия пристигна ли вече? Изисквам веднага да й се извиниш заради Даниела! И на мен също! Или я изгони от апартамента!
— Мамо, ще те набера после…
— НЕ СМЕЙ ДА БЯГАШ! Трябва да научиш тази нахалница къде й е мястото! Покажи кой е господарят вкъщи! Няма да търпя такова нещо!
Албена грабна куфара и тръгна към вратата.
— Албена, почакай!
— Кажи на Елена — отвърна тя и спря при отворената врата — успяхте. АЗ СИ ТРЪГВАМ.
Вратата тихо се затвори след нея, но за Илиян това прозвуча като гръм от ясно небе.
— Илиян? ИЛИЯН! Чуваш ли ме въобще?! — крещеше майка му по телефона.
Той затвори слушалката и рухна върху дивана напълно сломен.
На следващия ден — собствения му рожден ден — всичко се превърна в кошмар. Албена не отговаряше на обажданията му. В ресторант „Марсилия” Анна го чакаше хладно и му съобщи безпристрастно, че празненството е отменено по желание на рожденицата.
— Но аз такова нещо не съм искал…
— Майка ви вчера се обади в администрацията и каза, че ще празнувате вкъщи със семейството си. Предплатата ще бъде върната по картата на Албена.
Поканените гости един след друг търсеха жена му с тревожни въпроси; особено разочарован беше Никола — детският приятел, когото Албена бе открила чрез социалните мрежи специално за случая и който бе долетял чак от Видин заради това събитие.
Вкъщи го чакаха майка му и сестра му. На масата стояха торта от супермаркета и евтино шампанско.
– Честит рожден ден, синко! Виждаш ли – ние сме до теб! Не като онази неблагодарница – въздъхна майката с привидно весело настроение.
– Мамо… Това какво е? – попита Илиян сочейки жалката торта.
– Празничната вечеря! Даниела я избра – нали така скъпа моя? – запя Елена с напрегнат тон.
– Къде е Албена? – огледа се Даниела.
– Отиде при родителите си… Заради вас.
– ДОБРЕ направила е! – възкликна майката ентусиазирано.– Няма нужда тук истерички! Ще намерим по-добра жена – такава с добро семейство… със зестра!
– Мамо… Албена също е от добро семейство… И има успешен бизнес.
– Ха-ха! Цветята й били голям бизнес!
– Студиото й е едно от най-популярните в Стара Загора… Има договори с големи хотели и ресторанти… Тя организира сватбата на заместник-кмета…
Елена стискаше устните си недоволно.
– Все тая… Характерът й е непоносим… Вечно вирнат нос!
Илиян погледна ту към майка си ту към сестра си сякаш ги виждаше за първи път истински: дребнавостта им… завистта…
– Знаете ли какво? Прибирайте се у вас… Искам да остана сам…
– Но синко!… Рожденият ти ден!
– У ДОМА!
Майката и сестрата троснато напуснаха апартамента.
Илиян остана сам вкъщи… На масичката до коридора лежаха самолетните билети – подаръкът от Албена: планирана екскурзия до Италия… Сега тези хартийки изглеждаха като подигравателни напомняния…
Измина седмица… Албена така й не се върна… Продължаваше да не вдига телефона… Илиян опита през приятелките й но те само хладнокръвно казаха че тя е добре… помолила ги повече да не я безпокоят…
Дори работното място започваше да страда… Оказа се че някои важни клиенти са дошли именно благодарение на партньорите по бизнес на Албена… А сега тези клиенти отчаяно поставяха под въпрос надеждността на фирмата: „щом у дома имат такъв хаос как можем да им поверим договори за милиони?”
Елена звънеше всеки ден настойчиво настоявайки незабавно да заведат дело за развод:
– Трябва ние първи да изпреварим тази змия!… Сигурно ще поиска половината имущество!…
