— Мъжът ти може и без теб да отпразнува рождения си ден. По-добре иди и посрещни дъщеря ми — заяви нахално свекървата.
Албена бавно вдигна поглед от шарените подаръчни кутии, които тъкмо подреждаше на масата. На вратата стоеше Елена, облечена в скъпа бордо рокля.
— Извинете, КАКВО? — отпусна копринената панделка, с която тъкмо щеше да завърже основния подарък за Илиян.
— Глуха ли си? Даниела пристига тази вечер от Дубай. Трябва да отидеш до Кнежа, да я вземеш, да я докараш у дома и да ѝ помогнеш с багажа. Илиян прекрасно ще се справи и без твоите глупави изненади.
Албена бавно се изправи. За четири години брак беше свикнала с методите на Елена, но такова нещо още не беше преживявала.
— Елена, утре е тридесет и петият рожден ден на Илиян. Половин година организирам празненството. Резервирала съм маса в любимия му ресторант, поканих приятелите му, които не е виждал от години…
— ЩЕ ОТКАЖЕШ — махна с ръка свекървата със златен пръстен на пръста си. — Даниела е по-важна от твоите глупости. Три месеца не е била вкъщи, липсваме ѝ.
— Но аз не съм шофьор и не съм слугиня! Даниела има съпруг — Петър да отиде за нея!
Елена присви очи, а бордовото ѝ червило се изви в подигравателна усмивка.
— Петър е зает. Води важни бизнес дела. А ти какво правиш полезно? Седиш си вкъщи и харчиш парите на сина ми за всякакви джунджурии. Поне веднъж в живота бъди полезна за семейството!
— Работя! — възмути се Албена. — Имам собствено цветарско студио с дванадесет служители!
— Продаваш цветенца — махна пак с ръка свекървата. — Това не е работа, а повърхностно хоби за домакини. Истинската работа е когато подписваш договори за милиони левове като покойния ми съпруг или като Илиян сега.
Албена сви ръце в юмруци. В гърдите ѝ се натрупа гореща задушаваща ярост.
— Илиян знае ли за тази „молба“?
— Илиян няма време да се занимава с женски глупости. В момента води преговори във Враца и ще се върне чак утре по обяд. До тогава ти ще докараш Даниела у дома и ще се върнеш обратно. Може би дори ще приготвиш някаква вечеря за мъжа си… макар че по-добре поръчайте храна предвид кулинарните ти умения.
— НЯМА ДА ОТИДА — каза твърдо Албена.
Елена пристъпваше към нея стъпка по стъпка; около нея витаеха скъп френски парфюм и надменност.
— Слушай ме внимателно, момиче! Живееш в апартамента, който МОЯТ син купи! Караш колата, която ТОЙ ти даде! Носиш бижутата…
— ДОСТАТЪЧНО! — избухна внезапно Албена.— Не съм златотърсачка! Имам собствен бизнес и собствени доходи! А този апартамент го купихме ЗАЕДНО – платих половината!
— Не ме разсмивай — махна пак свекървата.— С жълтите стотинки от маргаритките ти? Илиян само от жалост те остави да участваш – да не се чувстваш като търтей… А всъщност точно това си!
Думите на Елена я пронизаха болезнено право в целта. Албена знаеше добре истината – студиото ѝ вървеше успешно и тя действително беше платила половината апартамент; но свекървата умееше виртуозно да извърта фактите така че винаги тя самата да изглежда права.
— Знаете ли какво? Оправяйте се без мен! Да вземе такси Даниела или пък идете сама ако толкова ви е важна!
— АЗ?! — сложи ръка на гърдите си Елена.— Имам болно сърце – лекарите ми забраниха всякакъв стрес или дълги пътувания! До Кнежа би било истинско изпитание за здравето ми!
— А до Монако всеки два месеца летенето явно не ви тежи… — изпусна Албена през зъби.
Лицето на свекървата пламна пурпурно.
— Как СМЕЕШ?! Неблагодарница такава! Приютихме те тук – селска просякиня – приеха те в семейството ни…
— От Русе съм дошла – не от някое забутано село! И имам диплома плюс собствен бизнес…
— МЪЛЧИ! — изкрещя Елена.— В седем часа вечерта ще бъдеш при третия терминал! Самолетът на Даниела каца от Дубай в седем и половина! И недей закъснява!
С тези думи тя се завъртя рязко и излезе със силен трясък на вратата.
Албена рухна върху дивана; ръцете ѝ трепереха едновременно от болка и яд. Извади телефона си и набра мъжа си; след дълго звънене автоматът отвори: „Избраният номер временно не е достъпен“.
В следващите часове тя крачеше напред-назад из жилището опитвайки се да вземе решение: нямаше желание повече да позволява манипулациите на свекървата си… но знаеше добре: ако каже „не“, ще избухне грандиозен скандал който може напълно да провали рождения ден на Илиян.
Около пет часа телефонът звънна; на дисплея светна името на мъж ѝ:
– Илиян!… Благодаря ти Боже че звънна!… Аз…
– Здрасти, Албена… Чуй ме: мама каза че си приела задачата с Даниела… Благодаря ти че го направи… Знам че трудно общувате но това е важно…
Албена застина:
– Значи… знаел си? И нищо не каза?
– Мама ми звънна преди час – тогава спомена… Помислих че вече сте говорили… Какво има?
– Проблемът е там че утре имаш рожден ден!… Всичко е готово: ресторантът… гостите…
– Ох, Албе… хайде го преместим уикенда?… Все тая кога празнуваме… Рядко виждаме Даниела – трябва й подкрепа… Има някакви проблеми с Петър…
– ТЯ винаги има проблем!… И защо аз трябва всичко да зарежа и хуквам към летището?…
