Оказва се, че този дом е бил възстановен от млада двойка.
Вложили са куп пари, а после свекървата ги е измамила и е продала къщата. Представяте ли си какви хора има?
— Има всякакви, — отвърна Невена.
Тя направи проекта, но помоли колежка да поеме този клиент. Твърде много спомени.
Животът си течеше по своя ред. Студиото процъфтяваше, отношенията с Денис ставаха все по-сериозни. Той ѝ предложи брак на годишнината от първата им среща и Невена прие.
— Само нека живеем отделно от родителите, — помоли тя.
— Разбира се, — засмя се Денис. — Майка ми между другото е златна жена, но и аз не бих живял с нея. Всяко семейство има нужда от свое пространство.
Сватбата беше скромна, само за най-близките. Родителите на Невена дойдоха от селото и се разплакаха от щастие.
— Толкова се тревожихме за теб, — каза майката. — След всичко, което преживя…
— Всичко е наред, мамо. Понякога трябва да загубиш нещо фалшиво, за да намериш истинското.
След сватбата с Денис купиха апартамент — не къща; Невена вече не искаше къща. Просторен тристаен апартамент с изглед към парка.
Докато го обзавеждаше, Невена си мислеше колко странно се обръща животът. Ако Албена не я беше измамила тогава, още щеше да живее в онази къща, да търпи прищевките на свекърва си и да зависи от безволевия си съпруг. А сега имаше любима работа, собствен бизнес и обичащ съпруг, който беше готов на всичко заради нея.
Веднъж вече бременна с първото им дете Невена срещна Константин в супермаркета. Беше посърнал и остарял външно макар че бяха минали само три години.
— Невена! Как си? Чух че си се омъжила.
— Да, всичко е добре. А ти как си?
— Работя. Живея сам. С майка ми не поддържаме връзка след онази история.
— Жалко.
— Знаеш ли… често си мисля… Ако тогава те бях подкрепил може би всичко щеше да бъде различно…
— Може би… Но не стана така. И слава Богу!
Тя се сбогува и продължи напред. Миналото остана назад.
Синът им се роди здраво красиво момченце. Кръстиха го Боян на дядо му — бащата на Невена. Родителите идваха да помагат и гледаха внучето с радост. Майката на Денис също помагаше деликатно без да натрапва присъствието си.
— Ти си главната майка тук — казваше тя на Невена — аз съм само помощница ако потрябваш!
Колко различно беше това от Албена със своето вечно „аз знам по-добре“!
Студиото на Невена разрасна дейността си: наложи се да вземе по-голям офис и още служители; тя стана известен дизайнер в града; канеха я по телевизията и ѝ взимаха интервюта за списанията.
— Какво ви помогна да постигнете успех? — попитаха я веднъж.
— Предателството на близките хора — отвърна честно Невена.— Когато те предадат тези които най-много са ти били скъпи имаш два избора: или рухваш или ставаш по-силен! Аз избрах втория път!
Историята с дома и свекървата постепенно избледня стана просто един епизод от миналото й… Дори беше благодарна на Албена: ако не беше тази подлост кой знае как щеше да тръгне животът й нататък…
Пет години след развода й позвъни непознат номер:
— Невена? Лора е… вашата бивша съседка…
— Здравейте! Случило ли се е нещо?
— Албена е в болница… Инсулт… Константин ме помоли да ви предам – искал да говори с вас…
Невена замълча:
— Кажете му че нямам лоши чувства но нямаме какво повече да обсъждаме…
Тя затвори телефона… Миналото трябваше да остане там където му е мястото…
Животът продължи напред… Родиха им се дъщеря; студиото отвори филиал в съседния град… Понякога Невена си спомняше онази къща която възстановяваха с Константин – но вече без горчивина: това бе важен урок – урок че можеш да разчиташ само на себе си; че предателството на близки хора не е краят а началото на нов живот…
И още осъзна най-важното: истинското семейство не е онова в което попадаш случайно а онова което сам създаваш – с човек който те цени и уважава…
Историята й стана пример за много жени попаднали в подобни ситуации… Пристигаха при нея за съвет питаха я как може човек да преживее предателството…
– Просто продължавайте напред – отвръщаше Невена – ден след ден… И един ден ще се събудите ще осъзнаете: всичко вече е наред! Свободни сте – щастливи сте!
