— Константин, предай на майка си, че ще заведа дело. Адвокатът ми казва, че имам добри шансове да получа обезщетение за неоснователно обогатяване.
— Не говориш сериозно?
— Напълно сериозно. Довиждане.
Тя затвори. Повече Константин не се обади.
Работата в агенцията се оказа интересна. Невена се занимаваше с дизайн на офиси, ресторанти, магазини. Колегите бяха весели и сплотени. Особено й хареса арт-директорът Денис — спокоен, уравновесен, с чудесно чувство за хумор.
След месец Мария й помогна да намери квартира — малко студио в покрайнините, но свое собствено. Невена го обзаведе с вкус, макар и икономично. Купи употребявани мебели и ги преобрази, изрисува една от стените и окачи свои картини.
— Тук е като в приказка! — възхищаваше се Мария. — От нищо си направила истинско бижу!
Делото напредваше бавно, но сигурно. Адвокатът събра всички документи, доказващи вложенията на Невена в къщата. Намериха се свидетели — съседи и работници, които са правили ремонта.
Албена първоначално игнорираше призовките, после нае свой адвокат. Започна съдебната битка.
А Невена междувременно живееше живота си – работеше, срещаше се с приятели, ходеше по изложби. Един ден Денис я покани на джаз концерт.
— Просто като колежка — уточни той. — Имам билети, а няма с кого да отида.
Концертът беше чудесен. После дълго се разхождаха из вечерния град и разговаряха за изкуство, работа и живота като цяло.
— Знаеш ли — каза Денис — възхищавам ти се. След всичко преживяно не се пречупи – напротив, разцъфна.
— Просто разбрах, че мога да разчитам само на себе си — отвърна Невена. — Това носи свобода.
Започнаха да прекарват повече време заедно. Денис беше надежден човек – внимателен и грижовен; най-важното – уважаваше нейната независимост и никога не опитваше да я контролира или променя.
След половин година съдът постанови Албена да изплати на Невена един милион двеста хиляди лева обезщетение. Не бяха онези два милиона лева вложени от нея – но пак беше добре.
Свекървата устрои скандал още в залата:
— Как смееш! Приютих те! Неблагодарница!
Невена мълчаливо премина покрай нея – нямаше какво повече да каже на тази жена.
Константин я чакаше пред сградата на съда.
— Невена… прости ми — каза той тихо. — Бях глупак… Хайде да започнем отначало?
Невена го погледна: изглеждаше уморен и съсухрен; Мария бе споменала наскоро как след раздялата започнал да пие сериозно; скарал се с майка си; живее при приятел…
— Константин… няма как всичко да започне отначало… Доверието не може да бъде върнато обратно… Желая ти успех по твоя път…
Тя седна в колата при Денис:
— Всичко наред ли е? — попита той загрижено.
— Всичко е прекрасно… Да тръгваме към вкъщи…
Парите от Албена Невена получи след два месеца: свекървата трябваше да продаде апартамента си в центъра и да се премести в едностаен в покрайнините на града. Невена не изпитваше злорадство – всеки получава това, което заслужава…
С тези средства тя откри собствено дизайнерско студио – малко, но нейно! Денис помогна с документите и намирането на помещение; първите клиенти бяха познати от агенцията; после дойдоха препоръките…
След година вече имаше трима служители и постоянен поток поръчки; смени квартирата с по-голяма; купи си кола… Животът потръгна!
Един ден при нея дойде клиентка – около петдесетгодишна жена със стилен външен вид:
— Имам нужда от интериор за къща извън града — каза тя любезно. — Видях ваши проекти онлайн – много ми харесаха!
Обсъдиха проекта и насрочиха среща на място… Когато Невена пристигна по дадения адрес й секна дъхът: това беше същата къща – тяхната къща с Константин…
— Красива е нали? — усмихна се жената-клиентка… — Купихме я миналата година… Но има какво още да променим…
Невена мина през познатите стаи: новите собственици почти нищо не бяха сменили освен мебелите…
— Знаете ли… съседите ни разказаха невероятна история: оказва се тази къща е възстановявана някога от една млада двойка…
