— При мен ще се нанесете — отговори вместо него свекървата. — В моя апартамент. Ще ви отделя стая. Малка е, но ще ви стигне.
Невена я погледна и изведнъж всичко ѝ стана ясно. Това беше планът. Още от самото начало Албена знаеше, че те ще възстановят къщата, ще вложат в нея пари и труд. А после тя ще я продаде и ще получи четири милиона вместо онези триста хиляди, които струваше руината.
— Няма да дойда при вас — каза твърдо Невена.
— А къде ще отидеш? — усмихна се подигравателно свекървата. — При родителите си на село ли? В тяхната барака с тоалетна на двора?
Родителите на Невена наистина живееха скромно. Баща ѝ работеше в горското стопанство, майка ѝ — в селската библиотека. Но бяха честни хора, за разлика от Албена.
— Невена, не бъди инатлива — най-накрая се обади Константин. — Мама го мисли за добро.
— За кого е добро? — обърна се тя към него. — За себе си ли? Тя ни открадна два милиона, а ти мълчиш!
— Не смей така да говориш за майка ми! — избухна изведнъж Константин. — Тя ни приюти, даде ни покрив над главата!
— Приютила? Ние възстановихме развалините! Вложихме там всичките си пари, цялата си душа!
— Стига истерии! — отсече Албена. — Вземай парцалите си и тръгвай! Таксито вече те чака долу.
Невена ги погледна и двамата: свекървата с тържествуващата усмивка и мъжа си, който така и не посмя да я погледне в очите. И внезапно почувства странно спокойствие.
— Знаете ли какво? — каза тя тихо. — Наистина ще взема вещите си. Но при вас няма да дойда повече никога не искам да ви виждам.
Тя влезе в спалнята, извади куфара си. Събра дрехи, документи, лаптопа си. Константин стоеше на прага и гледаше как тя прибира багажа си.
— Невена, недей глупости… Къде ще идеш? Пари нямаш…
— Имам ръце, имам глава на раменете и професия имам — отвърна тя спокойно, докато затваряше куфара си. — Ще се оправя.
— Но нали сме семейство…
— Бяхме семейство… Докато ти не ме предаде заради мама ти.
Взе куфара и тръгна към изхода. На прага се обърна:
— Между другото, Албена… Забравихте една малка подробност: аз съм интериорен дизайнер; имам цялата проектантска документация за тази къща: всички касови бележки, всички договори с майсторите; снимки „преди“ и „след“. И познавам добър адвокат.
Свекървата пребледня.
— Заплашваш ли ме?
— Не… Просто ви информирам. Приятен вечер!
Невена излезе навън и пое дълбоко пролетния въздух в гърдите си. Беше ѝ страхливо… но едновременно леко – сякаш бе свалила огромен товар от раменете си.
Тя набра приятелката си Мария:
— Може ли да преспя у теб?
— Разбира се! Какво стана? – Ще ти разкажа като се видим…
Мария живееше в центъра на града – малък едностаен апартамент; работеше в рекламна агенция и отдавна канеше Невена при себе си във фирмата:
— Тъкмо търсят дизайнер при нас! Заплатата е добра; колективът – млад!
Преди това Невена отказваше – предпочиташе да работи самостоятелно по частни поръчки; но сега стабилната заплата беше повече от добре дошла.
Когато чу историята ѝ Мария само поклати глава:
— Ей гаднярка тая Албена! И Константин също – абсолютен мекотело!
— Винаги е бил мамин синко… Просто аз не съм искала да го призная пред себе си…
– Хайде стига толкова тъжно! Утре идваш с мен в офиса – ще говориш с директора ни; а довечера вечеряме и гледаме комедия!
На следващия ден Невена отиде до агенцията; директорът – млад енергичен мъж на име Мартин – разгледа портфолиото ѝ внимателно и веднага предложи работа:
– Кога можете да започнете?
– Още утре!
– Чудесно! Заплатата е шестдесет хиляди плюс процент от проектите; става ли?
– Става!
Невена излезе окрилена от офиса: има работа; има покрив над главата поне засега… Животът продължава!
Седмица по-късно й звънна Константин:
– Невена… хайде да се видим… Да поговорим…
– За какво има смисъл вече? Избра страната на майка ти…
– Грешах… И мама го осъзна вече… Готова е дори още пари да ти дадем…
– Колко? Един милион?
– Ами… петдесет хиляди…
Невена избухна в смях
