„Роди ми се син! Точно като мен е!” – изпрати Петър по WhatsApp, като прикачи снимка на бебето.
Радостта му обаче не трая дълго.
Същия ден една сестра го помоли да влезе и да подпише няколко документа. Петър тръгна усмихнат към неонатологичното отделение.
Щом отвори вратата, сякаш земята под краката му изчезна.
Пред него стоеше Магдалена с твърд, леден поглед.
– „Магдалена?… Какво правите тук?” – заекна той.
Жената остави кутия адаптирано мляко на масата.
– „Дойдох да посетя зет си… и онова момче, с което толкова се гордее.”
– „Има някакво недоразумение… това момиче ми е само приятелка…” – започна Петър нервно.
Магдалена вдигна ръка и го прекъсна.
Бавно извади плик от чантата си.
– „Знаеш ли какво е това? ДНК тест. Бебето не е твое, Петър.”
Лицето на мъжа побледня.
– „Това е невъзможно… Виолета каза…”
Магдалена се засмя горчиво.
– „Презря дъщеря ми, защото чакаше момиче. Изгони я, за да спестиш някой лев. А при тази жена разхвърляше стотици. Защо? За да отглеждаш чуждо дете? Животът връща всичко до стотинка.”
Събра документите и се отправи към изхода.
