Маргарита направи точно това. Избра номера на дъщеря си.
— Натали, здравей! Кажи ми, Калина споменавала ли ви нещо за продажбата на апартамента?
— За първи път чувам! — учуди се дъщерята. — Ще попитам сега Георги.
След минута разговор с мъжа си тя отново се върна към разговора с майка си:
— Георги също не знае нищо. Сигурна ли си? Може да е някаква грешка?
— И аз първо помислих, че е грешка, но интериорът и адресът са същите. Баща ти търсеше вила и случайно попадна на обявата на Калина — Маргарита звучеше убедително и притеснено. — Да не би да е попаднала на измамници!
— Добре, благодаря ти, мамо. Ще разберем какво става там — Натали се сбогува с майка си и затвори телефона.
След като се посъветваха, Георги и Натали решиха да се обадят на Калина.
— Мамо, здравей! Как си? — започна предпазливо Георги. — С какво се занимаваш?
— Как така изведнъж те интересува как съм? — раздразнено отвърна Калина. — Никога досега не си питал!
— Мамо, разбрах тук, че си решила да продаваш апартамента — откровено каза синът.
— А-а-а, ето за какво било! — възкликна Калина. — Решила съм! Това е моят апартамент! Каквото искам ще правя с него! Ти няма да ми казваш какво да правя! Никой няма право да ми казва! И изобщо не разчитай на него! Всички сте неблагодарни. Ще замина далеч от вас! После ще ме търсите, ама ще е късно!
— Мамо, какво говориш? Накъде ще ходиш? Какво се случи? Кой те е обидил? — нищо не разбра Георги.
— Не успях да възпитам син така, че да уважава и жали майка си! Ето така! — извика в слушалката Калина и прекрати разговора.
— Аз честно казано нищо не разбирам! — обърнат към жена си каза Георги.
— Трябва мама да се намеси — съгласи се тя, че ситуацията е доста объркана. — Тя ще разбере всичко и ще поговори с Калина.
Маргарита, майката на Натали, дойде при дъщеря си и зетя да разбере какво точно се е случило.
— Не знам какво ѝ стана напоследък, но сякаш някой я подгони — разказваше Георги за последното посещение на майка си.
Тъщата обеща да поговори с нея и без да губи време тръгна към Калина. На излизане от входа я заговори съседката Тамара.
— Маргарита, защо толкова често ходите при младите заедно с Калина? — усмихнато попита тя. — И теб ли вече използват?
Съседката с удоволствие разказа на Маргарита за оплакванията на Калина от сина ѝ, снаха ѝ и внуците:
— Съвсем я измъчиха вече – лицето ѝ го няма никакво! Все носи тежки чанти насам-натам като товарен кон за тях; гледа им децата; пари им носи постоянно – а благодарност никаква!
Разбирайки откъде идват проблемите, Маргарита отиде при Калина. Тя беше вкъщи и приемаше потенциални купувачи.
— Маргарита?! Откога ти тук? – учуди се тя като видя Маргарита на прага.
