— Калина?! — изведнъж я повика женски глас. — Калина, съвсем не разпознаваш старите си приятелки?
Калина се втренчи в жената, която я бе повикала, и не я позна веднага – беше нейната бивша колежка.
— Белла?! Ти ли си това? — учудено разглеждаше приятелката си Калина. — Да не би да си яла някакви вълшебни ябълки? Подмладила си се, освежила си се!
— Ох, Калина, недей така! — засмя се доволно от впечатлението Белла. — Не бързаш ли? Можем да поседим някъде, да си побъбрим, да посплетничим.
— С удоволствие, Белла! — зарадва се Калина. Най-после ще има на кого да се оплаче за своя нещастен живот и неблагодарните деца.
Влязоха в първото срещнато кафене и седнаха на маса до прозореца.
— Хайде разказвай как живееш? Как е личният ти живот? Спомням си, че мъжът ти почина от инфаркт. Имаш ли вече някого до себе си? — засипа с въпроси приятелката Белла.
— Какво ти! — въздъхна Калина. — С тези деца как да имам личен живот? Синът ми с жена му съвсем ми се качиха на главата. Мислят си, че щом съм пенсионерка, съм длъжна само с техните проблеми да се занимавам. Влача им торби с продукти като товарно магаре. Гледам внуците. Какъв личен живот?!
— Ох, Калина, недей така! Тези деца само чакат удобен момент да ти седнат на врата! — подкрепи я Белла. — Затова и аз заминах по-далеч от всички. Реших най-накрая да поживея за себе си – духовни практики, себепознание… Ето виждаш сама какви промени настъпиха у мен.
— Какви практики? — заинтересува се Калина и веднага въздъхна: — И къде тук може човек да избяга с нашите пенсии? Само ако е на село…
— Ех, мила! Какво село?! Аз току-що се върнах от Индия – живях там три месеца! Направо рестарт на живота! Виж сама… — Белла стана от масата и се завъртя пред приятелката си – показа отслабналата фигура, тъмния тен и странните (но вероятно модерни) дрехи.
— Да, няма спор – много си се променила! — съгласи се Калина с Белла.
Поговориха още малко и после всяка пое по пътя си. Вдъхновена от срещата, Калина побърза към дома и веднага седна пред лаптопа. След половин час усърдна работа тя се облегна назад на стола и доволно огледа резултатите от труда си – остана само да чака.
— Маргарита, виж това! — Красимир преглеждаше обяви за продажба на вилни имоти и повика жена си. — Това не е ли апартаментът на Калина?
Маргарита сложи очилата и погледна снимките на екрана.
— Нейният е! Да не би Калина да е решила да продава апартамента?! Чудя се кой я е подтикнал към това?
— А Георги знае ли изобщо? — учуди се тестят й Красимир. — Обади му се и разбери!
