— Калина, здравей! — възрастната жена, седнала на пейката пред входа, извика Калина. — Прибързваш ли към сина си?
— Ох, Тамара, не те видях, замислих се малко, — жената спря и седна до възрастната. — Към него отивам, към кого друг. Нямам никакви сили вече! Нищо не умеят в този живот и трябва всичко да ги уча. Деца си направиха, а кой ще ги възпитава? Всичко стовариха на мен.
Възрастната жена само клатеше глава, а Калина продължаваше да се оплаква:
— Снахата ми се падна такава — рядко ще намериш по-несръчна! Не може нито да готви, нито да чисти, нито да пере! Всичко трябва да й показвам и обяснявам. Без мен нищо не могат. Аз ти казвам, Тамара, толкова съм уморена от всичко това! И никаква благодарност!
— Еми остави ги! Не са малки деца вече, нека сами се оправят — посъветва я възрастната жена. — Защо толкова се тормозиш?
— Ама ще затънат като прасета и децата ще изпуснат, а аз виновна ще изляза. Ще кажат — не е помагала. Ех, явно такава ми е съдбата.
Калина въздъхна и тежко се изправи от пейката.
— Тръгвам.
Изчезна във входа.
— Никакъв живот няма — продължи да се оплаква Калина, когато пристигна у сина си и снахата и започна да вади продукти от чантата си. — В блока има осемдесет апартамента! Защо все мен молят да ходя до пощата за сметките? Не може ли някой друг? Само Калина трябва за всички да тича! Все едно само аз живея тук!
— Може би защото сте пенсионерка и всички са решили, че няма да ви е трудно — каза на глас снахата Натали.
— А какво значи това? Човек на пенсия няма ли право на личен живот? Само обществен ли му остава? — възмути се свекървата.
— Ами тогава откажете им се, какъв е проблемът? — не издържа Натали.
— Как ще им откажа като вече съм обещала?! — промърмори Калина и Натали само сви рамене.
— Мамо, защо си донесла толкова много неща? — учуди се Георги като огледа масата пълна с торби, кутии и буркани. — Ние не гладуваме. Имаме всичко необходимо.
— Какви деца сте само?! — ядоса се жената. — Помагаш им постоянно: харчиш си парите и времето за тях… а тя още недоволства! Не мога повече!
Калина грабна чантата си и с обиден вид напусна апартамента на сина си.
— Какво й стана пак? — зачуди се Натали.
— Кой знае… Откакто излезе в пенсия сякаш я подмениха… Може би от самота? – този път Георги сви рамене.
Така без да намерят обяснение за поведението на Калина двамата забравиха за случката.
А тя – разгневена на неблагодарното семейство на сина си – крачеше по улицата и мислено ругаеше както него самия, така и снаха му… дори внуците: „Никакво възпитание! Дори не излязоха да поздравят баба си! А като потрябват пари – веднага: ‘Бабо дай! Бабо ела!’“
