Милена влезе в апартамента и видя непознати ботуши и яке на закачалката. Значи, дъщеря ѝ отново има приятелка на гости.
– Имаме ли гости? – провикна се тя към стаята на дъщеря си, докато минаваше с торбата с продукти към кухнята.
Още не беше прибрала продуктите в хладилника, когато на вратата се появи Ясмина.
– Мамо, Мария дойде у нас. Може ли да остане да пренощува тук тази вечер? Утре имаме изпит, а в общежитието няма как да се подготвим както трябва. Оценката влиза във финалната книжка, а на Мария ѝ трябва стипендия.
– Здравейте, Милена – иззад гърба на дъщеря ѝ надникна Мария.
– Разбира се, остани. Сега ще приготвя вечеря.
– Благодаря ти, мамо! – радостно каза Ясмина, целуна Милена по бузата и момичетата хукнаха към стаята на Ясмина.
Милена си спомни какво беше разказвала дъщеря ѝ за Мария. Дошла от малко градче, баща ѝ пие, майка ѝ праща малко пари… Милена въздъхна. Не обичаше такива момичета. На вид скромни, а всъщност упорити като булдог – с всички средства се опитват да се задържат в големия град.
Днес Милена не беше планирала да готви вечеря. Бяха останали макарони и кюфтета, но за четирима това нямаше да стигне. Значи трябваше да свари още макарони и да изпържи още кюфтета. Или само кюфтета и салата – тогава макароните щяха да стигнат. Наум похвали себе си за предвидливостта си – че е купила бисквити за чай. Самата Милена се стараеше да не яде нищо сладко или тестено – беше напълняла осезаемо.
Милена оформяше кюфтетата. Все едно го е предусетила – не беше замразила остатъка от каймата.
– Милена, искате ли помощ? – В кухнята влезе Мария.
– Не е нужно, иди учи за изпита – отвърна Милена.
– Просто исках малко да разсея мислите си, вече нищо не ми влиза в главата… – Мария стоеше там и явно нямаше намерение да излиза.
– Щом така… тогава направи салатата! Зеленчуците са в хладилника.
– Каква салата? – попита Мария.
– Каква ли? Каквато ти харесва! – усмихна се Милена.
И Мария запретна ръкави: изми зеленчуците и листата салата, сложи дъска до ръба на масата. Милена ѝ каза къде е купата за салатата. Скоро към тях се присъедини и Ясмина. Дъщерята не обичаше много-много да помага в кухнята; наряза набързо краставицата и заяви, че има още недочетено от учебника си — после изчезна обратно в стаята си. А Мария уверено режеше зеленчуците нататък.
– Може ли лимонът да го изцедим върху салатата?
– Разбира се! – кимна Милена одобрително.
„Мило момиче — скромно и работливо… Може би покрай такава приятелка поне нещо ще научи и моята дъщеря“, помисли си Милена със задоволство.
Когато съпругът ѝ се прибра от работа, масата вече беше сложена: чаят запарен току-що; във вазичката имаше бонбони и бисквити.
– Имаме гости? – надникна в кухнята Димитър.
– Приятелката на Ясмина — подготвят се за изпита утре; ще спи у нас тази нощ. Измий си ръцете и извикай момичетата на маса! — нареди Милена делово.
Скоро всички седяха около масата и вечеряха заедно. Съпругът ѝ — винаги мълчалив — този път блестеше с красноречие: разпитваше момичетата за университета им, преподавателите; даже някакъв анекдот разказа (не особено смешен), но момичетата все пак се смяха искрено… На Милена ѝ стана приятно — най-сетне мъжът ѝ бе в добро настроение; не седеше намусен както обикновено…
След вечерята Мария сама предложи да измие съдовете. За учудване на Милена съпругът ѝ не побърза към дивана пред телевизора (както винаги правеше след обилно ядене), а продължи спокойно разговора с момичетата край масата… А тя самата тръгна да приготви чисто спално бельо и нощница за приятелката на дъщеря си.
