– Така че цени това и не се прави на интересна! – самоуверено каза Асен. – Ключовете! – нареди той и протегна ръка.
Елена повдигна вежди и погледна внимателно съпруга си, след което се насочи към стаята и започна яростно да изхвърля вещите на Асен от гардероба.
– Какво правиш? – извика Асен.
– Ти вече не живееш тук! Решил си, че цял живот ще ти се кланям в краката и ще ти благодаря ли? Намери се благодетел! Хайде, търси си друга глупачка! – крещеше Елена.
– Не се излагай, – заплашително каза Асен. – Ако си тръгна, повече няма да се върна, – добави той.
– Много добре. Да не те виждам повече! – На Елена дори не ѝ се наложи да го изхвърля от апартамента. Той беше прекалено самоуверен, убеден, че тя е направила грешния избор и скоро ще го моли за прошка.
Но това така и не стана. Асен се върна в родния дом с куфар в ръка. Виолета беше заета със своите дела и дори не излезе да посрещне сина си. Когато той влезе в кухнята, където майка му приготвяше банички, Виолета без да се обръща към него каза:
– Можеш да оставиш ключовете на шкафа в коридора.
– Нямам никакви ключове, – кратко отвърна Асен.
– Защо? – жената свали очилата на върха на носа си и строго погледна сина си.
– Елена ме изгони от вкъщи. Ето куфара ми, – Асен посочи към коридора.
– Какво си мисли тя за себе си? – Виолета започна да преглъща възмутено. – Нито хубост има, нито собствен апартамент, а вече се прави на важна! – недоволно добави тя. – Сега ще ѝ звънна, ще видим тогава как ще пее!
„Абонатът временно е недостъпен. Опитайте по-късно…“
Никой от тях така и не успя да се свърже с Елена. Още същия ден тя подаде молба за развод и беше доволна, че не е изгубила години наред с такъв мамино синче, който слуша само майка си.
Нямаше абсолютно нищо за делене помежду им. Всеки от съпрузите имаше собствен автомобил още преди брака. Асен беше толкова зает със себе си, че за две години не успя да спести нищо. Обичаше да се глези с всякакви дребни удоволствия: нов телефон, смарт часовник, слушалки.
Всичко това изискваше средства, а на Елена не ѝ се щеше сама да спестява пари. Затова пращаше пари на родителите си като помощ. Оказа се обаче, че през това време родителите ѝ са спестили прилична сума като я вложили на депозит. Това много помогна на момичето след развода й — когато реши да купи апартамент с ипотека.
А Асен остана да живее при родителите: имаше всичко друго освен собствено мнение и свой дом.
