– Каква нахалница! – недоволно изрече Виолета, присвивайки устни.
След като Виолета си тръгна, Елена усети, че изобщо не ѝ се иска да чисти, а предпочита да прекара деня приятно. Тя се обади на приятелка и се уговориха да се видят в кафене, за да се разсее от тази неприятна ситуация.
– В шок съм! – тихо каза Петя, когато Елена ѝ разказа историята си. – Как го изтърпя?
– Дори не знам… Може би от изненада не можах нищо да направя – отвърна Елена.
– Може би трябва да поговориш с Асен? Нека ти обясни – предложи приятелката ѝ. – Но честно казано, това не е мъжко поведение.
Елена кимаше и въздишаше, без да откъсва поглед от чашата с чай, която стискаше в ръце.
– Просто си мисля… – тя замълча за миг. – Може би Асен не е моят човек? Толкова сме различни, макар че преди сватбата бяхме заедно доста дълго. Мислех си, че го познавам добре – добави Елена.
Когато Елена се раздели с приятелката си и стигна до дома си, забеляза светлина в прозорците на апартамента. Въздишайки, тя предположи, че я очаква дълъг и труден разговор със съпруга ѝ.
– Здрасти! – радостно възкликна Асен, като отвори входната врата.
– Здрасти… – малко смутено отвърна Елена; не очакваше да види мъжа си в такова приповдигнато настроение.
– Мама вече ми разказа всичко! – Асен сияеше като лампа в общия коридор.
– Какво точно? – попита предпазливо тя.
– Каза ми, че ще ѝ подариш колата си! – ентусиазирано закима Асен. – Изобщо не очаквах такъв жест от теб! Ти просто си чудо! Идеалната съпруга!
– Какво?! Извинявай? – Елена едва не се задави от изненада.
– Мама каза: днес сте решили с нея, че две коли в семейството са прекалено скъпо удоволствие и затова ще ѝ дадеш твоята кола. Тя винаги е мечтала да се научи да кара. А сега такава възможност!
– Асене, такъв разговор никога не е имало! – категорично поклати глава Елена. – Виолета сама си е измислила това!
Асен замръзна за миг и впери поглед в жена си.
– Искаш да кажеш, че майка ми ме е излъгала? – засмя се той.
– Да… Нещо такова. Никога през живота си няма да дам на никого колата си; толкова дълго събирах пари за нея! Знаеш колко много я исках… – отвърна Елена твърдо.
– Хм… Аз пък мислех, че тръгваш по правия път. А ти пак по старому… – недоволно промърмори той.
– Значи според теб трябва винаги във всичко да ти угаждам само за да живея спокойно? – директно попита Елена.
– А как иначе! Знаеш ли колко момичета имах преди теб? А избрах точно теб.
