Връщайки се на масата, Елена не можа да преглътне и залък. Не можеше да разбере защо Асен изведнъж се беше променил толкова рязко. Преди ценеше нейната активност и интерес към живота, а сега изискваше от нея да бъде просто обслужващ персонал.
Трети ден подред Асен не беше спал вкъщи. Елена не намираше място за себе си, но не се осмеляваше да му се обади. Той я беше засегнал твърде много с острите си думи.
Дойде събота. Както обикновено, Елена започна сутринта бавно: закуси, приведе се в ред и започна да сортира мръсните дрехи, натрупани в коша през седмицата. Когато дойде ред на прахосмукачката, на вратата се позвъни.
Първата ѝ мисъл беше, че Асен най-накрая е решил да се прибере у дома. Но когато отвори вратата, я очакваше изненада – на прага стоеше Виолета.
– Здравей, скъпа! – поздрави я свекървата и започна да сваля връхната си дреха.
– Здравейте… – смутено отвърна Елена. – Какво правите тук?
– Асен каза, че съвсем си изпуснала края. Трябва да те науча как се работи – жената без много церемонии влезе вътре. – Така че слушай: тук всичко трябва да се разчисти и ъгловият рафт да се измие, обувният рафт също трябва да бъде почистен и цялата обувка подредена; антрето трябва да бъде оправено; печката и хладилникът измити…
Докато Виолета изреждаше списъка със задачи за деня, Елена просто вървеше след нея като сянка, без да разбира какво става. Когато най-накрая приключи с изброяването и спря насред стаята, тя заповяда:
– Какво чакаш? Започвай работа! А на мен ми направи кафе. Обичам го със сметана и две лъжички захар.
– Моля? – едва тогава Елена дойде на себе си след тези думи.
– Казах ти кафе ми направи – повтори Виолета.
– Добре тогава, хайде в кухнята – предложи Елена.
Щом видя, че снаха ѝ приготвя две чашки кафе, Виолета побърза да я спре и покри едната чаша с ръка.
– О-о! Не така! Ти ще чистиш, момиче! А аз ще пия кафе и ще те наблюдавам!
– В смисъл? Като надзирател в затвор? – попита директно момичето.
– Как смееш да ме сравняваш с такива хора! – възмути се Виолета.
– Тогава пийте си кафето и си тръгвайте! Аз сама ще почистя без ничии указания – отвърна дръзко Елена.
– Така си почистила вече вкъщи, че мъжът ти пак при родителите си отиде! – отбеляза язвително Виолета.
– Това е негово право – спокойно отвърна снаха ѝ. – Ако беше искал всичко да изясни като възрастен разумен човек отдавна щеше сам да го направи вместо вас. Извинете ме обаче — имам планове за днес и ме задържате.
