– Здрасти! Тъкмо приключих с приготвянето на вечерята. Да ти сипя ли? – попита Елена съпруга си.
– Докато се добера до кухнята през целия този свинарник, храната вече ще е изстинала. Така че не трябва, – отвърна грубо Асен. – В тази къща никога няма ред! – добави той раздразнено.
– Чистя всяка седмица, – започна да се оправдава Елена. – От двата си почивни дни единия изцяло отделям за чистене.
– В моето детство Виолета не си позволяваше такова неуважение към баща ми! – каза Асен предизвикателно.
– Твоята Виолета не е работила и ден през живота си. Разбира се, че е имала време да поддържа идеален ред всеки ден, – възрази Елена. – А аз, между другото, също работя, както и ти. Ако ми помагаш през уикендите, ще успяваме много повече. И аз се изморявам и имам право на почивка.
– Твоята работа не е нищо особено! Цял ден лепиш мигли на тъпи жени и боядисваш вежди, – измъкна се Асен. – Замисляла ли си се колко ми е трудно да живея в такъв кочина?
– Дори не знам какво да кажа, – въздъхна тъжно Елена.
– Знаех си! – усмихна се победоносно съпругът ѝ. – Семейството ти изобщо не е приоритет за теб, просто си го признай!
– Не искаш да ми помагаш, а твърдиш, че аз не ставам за семейния живот? – учудено повдигна вежди Елена.
– Да, точно така! – ухили се Асен. – Добре де, какво има за вечеря? – рязко смени темата той.
Докато Елена нареждаше масата, мъжът ѝ следеше всяко нейно движение с поглед.
– Какво има? – забеляза тя втренчения му поглед.
– Нищо особено, просто гледам каква жена имам — разхвърляница. Ако живеехме с моите родители, Виолета веднага щеше да те научи как трябва да уважаваш мъжа си. Аз ти предложих това, но ти настоя да живеем отделно. Ето ти го отделното — дори пюре без бучки не можа да направиш! – изръмжа Асен.
– Какво ти става днес? Не мога да те разбера! – най-накрая избухна Елена.
– Когато започнеш да се държиш нормално, тогава ще имам чудесно настроение, – продължи да я дразни мъжът ѝ.
– Не виждам проблем в поведението си, но виждам сериозен проблем в отношението ти към мен, – каза Елена и опря ръце на масата. — Жалко само че нямаме втора стая — щях поне отделно от теб да спя!
– О! Това лесно мога да го уредя! — рязко стана Асен и тръгна към вратата.
— Къде отиваш? — учудено попита Елена.
— Тази нощ ще спя при Виолета. Щом решиш най-сетне да покажеш уменията си като отлична домакиня и съпруга — обади ми се веднага и ще дойда лично да проверя това! — каза Асен и излезе от апартамента със силно трясване на вратата.
