Виктория, в началото се страхуваше — притесняваше се, че ще я уволнят или ще започнат да я тормозят. Но колкото по-често отказваше допълнителни смени, толкова по-уверена се чувстваше.
Една вечер Галина обяви, че ще вземе Виктория през уикенда извън града.
— Извън града? С какво? — учуди се Виктория.
— С кола, — отговори Галина и в очите ѝ проблесна вълнение. — Взех си книжка. Утре взимам колата.
Виктория не знаеше дали да се смее или да изпадне в паника. Но на следващия ден, когато седнаха в употребяван, но лъскав хечбек, тя разбра, че майка ѝ не се шегува. Галина караше внимателно, но уверено, сякаш го правеше цял живот.
Те тръгнаха към малко градче на два часа път от дома. Галина разказа, че там живее нейната стара приятелка Светлана, с която не се били виждали от двайсет години. Светлана била отворила кафене и поканила Галина на гости.
Когато пристигнаха, Светлана — закръглена жена със заразителен смях — прегърна Галина така, сякаш са се разделили вчера.
— Галя, страхотно е, че дойде! — Светлана ги настани на масичка в своето кафене. — Вече мислех, че съвсем си потънала в рутината си.
— Имаше такъв момент — отвърна Галина с усмивка. — Но изплувах.
Виктория наблюдаваше майка си и Светлана и слушаше разговорите им за младостта и мечтите им отпреди години. Изведнъж осъзна колко малко познава тази страна на майка си — жива, усмихната и пълна с идеи. Това я накара да се замисли: а тя самата какво иска от живота?
***
След като се върнаха у дома, Виктория започна да забелязва колко заразителни са промените у майка ѝ. Записа се на курс по флористика — не защото беше модерно, а защото винаги е обичала цветята. На работа започна да разговаря с Ралица като равноправни и за нейно учудване началничката ѝ започна повече да я уважава.
Галина междувременно не спираше дотук. Получи първата си голяма поръчка за превод, купи билети за танцов фестивал и дори убеди Виктория да отиде с нея. На фестивала Виктория за първи път видя майка си на сцена — Галина танцуваше салса с такава страстност, че залата стана на крака да аплодира.
След изпълнението Виктория прегърна майка си.
— Мамо… ти си страхотна! — каза тя с глас пресипнал от емоция.
— И ти също! Просто още не го знаеш… — отвърна Галина и погледът ѝ беше топъл и уверен.
Виктория разбра: „не“-то, което майка ѝ изрече онази вечер в кухнята им беше много повече от отказ. То беше знакът, че животът може да бъде различен. А Галина – жената мълчала цял живот заради другите – вече учеше дъщеря си как сама да говори за себе си.
***
Измина година. Галина караше кола все едно е родена зад волана; работеше по преводи и дори започнала да учи испански „за да усеща салсата по-добре“. Виктория напуснала работата където не я ценяха и започнала сама да прави букети по поръчка. Двете често ходеха извън града – разговаряха дълго, смееха се или спореха оживено.
И всеки път щом Виктория усетеше как приема нещо против волята си – спомняше си онази вечер когато майка ѝ за първи път каза „не“. Тази дума промени живота им завинаги.
И Виктория беше благодарна за това.
