«Вече съм измислил маршрута — ще тръгнем тримата на пътешествие» — с надежда предложи Александър, не подозирайки изненадата на Мария

Каква сила носи сърцето, когато реши да се възроди!
Истории

И оттогава съселяните започнаха да се обръщат към Мария за помощ. А тя не можеше да откаже – бяха я посрещнали толкова сърдечно и топло, помагаха ѝ с каквото можеха.

Когато вестта за докторката стигна до началството, Мария беше поканена на работа в районната поликлиника.

— Не, няма да отида в района — заяви твърдо Мария. — Но ако ми поверите здравния пункт в нашето село, с удоволствие ще се заема.

Началниците само вдигаха рамене – докторка от столицата с такъв опит и иска да работи в селски здравен пункт. Но Мария не отстъпи от решението си. И след известно време в селото отново заработи амбулаторията, където Мария започна да приема пациенти.

Една вечер на вратата на жената се почука. Беше вече късно. Но Мария не се изненада от този късен гост – хората не боледуваха само през деня.

Мария отвори вратата и пусна в дома си непознат мъж. По външния му вид веднага разбра, че се е случило нещастие.

— Мария, — обърна се посетителят. — Дойдох от Кубрат, това е на около 15 километра оттук. Дъщеря ми е много болна. Първо мислех, че е настинка. Но температурата не спада вече трети ден. Моля Ви, елате с мен, помогнете на дъщеря ми.

Мария започна бързо да се приготвя, като междувременно разпитваше мъжа за симптомите на болестта.

Когато пристигнаха, Мария видя на леглото малко и много бледо момиченце. Болното дете дишаше тежко. Устните ѝ бяха напукани, косичката – сплъстена, клепачите леко потрепваха в ритъма на дишането.

След прегледа докторката каза:

— Състоянието е тежко. Трябва да я закараме в болница.

Мъжът поклати глава отрицателно.

— Живеем само двамата с дъщеря ми. Майка ѝ почина скоро след раждането. Това момиче е всичко, което имам. Не мога да я загубя.

— Но в болницата ще ѝ помогнат по-бързо. Аз не мога да направя нищо. Нужно е лекарство, а аз не го имам.

— Кажете какво лекарство е необходимо, ще го намеря. Само не я водете в болницата, моля Ви. В района има денонощна аптека, ще донеса всичко нужно. Но… няма с кого да оставя дъщеря си.

Мария виждаше колко уплашен и развълнуван беше бащата на момиченцето. Едва сега го огледа добре.

Продължение на статията

Животопис