За изневярата на съпруга си Мария научи случайно. Както обикновено се случва, жените разбират последни за неверността на мъжете си. Едва по-късно Мария осъзна какво са означавали всички онези странни погледи между колегите и шепотът зад гърба ѝ. За никого в колектива не беше тайна, че най-добрата приятелка на Мария – Виолета, е започнала роман със Светослав. А Мария дори не подозираше.
Разбра всичко онази вечер, когато неочаквано се прибра у дома. От няколко години Мария работеше като лекар в болнично отделение. В този ден трябваше да е на нощно дежурство. Но в края на работния ден към нея се обърна с молба младата ѝ колежка Елена:
— Мария, би ли могла да се сменим за дежурството? Аз ще поема тази вечер, а ти ще ме заместиш в събота. Разбира се, ако нямаш други планове. Сестра ми се омъжва. Сватбата е в събота.
Мария се съгласи. Елена беше приятна, отзивчива девойка. А и сватбата – уважителна причина.
Късно вечерта Мария се прибираше у дома в приповдигнато настроение – искаше да изненада съпруга си. Но изненадата очакваше нея.
Щом прекрачи прага на апартамента, Мария чу гласове, идващи от спалнята. Единият глас принадлежеше на Светослав, а другият… и него разпозна, макар и да не очакваше да го чуе в такъв момент, в такава обстановка. Това беше гласът на най-добрата ѝ приятелка Виолета. Това, което Мария чу, не оставяше никакво съмнение относно характера на отношенията между двамата.
Мария излезе от апартамента също толкова тихо, колкото беше влязла. Нощта прекара в болницата, без да мигне. Как щеше сега да гледа колегите си в очите? Всички са знаели, а тя е била заслепена от любовта си към Светослав, доверявала му се безрезервно. Съпругът ѝ беше смисълът на живота ѝ. За него беше готова на всичко. От мечтата си за дете Мария се беше отказала. Всеки път, когато повдигаше темата пред Светослав, той казваше, че още не е готов, че трябва да изчакат, да поживеят за себе си. Сега Мария разбираше, че Александър не е искал деца, защото не е възприемал сериозно тяхното семейство.
В тази безсънна нощ Мария взе решение, което ѝ се струваше единствено правилно. На сутринта подаде молба за отпуск с последващо напускане, после се прибра вкъщи и, докато съпругът ѝ беше на работа, събра вещите си и побърза към гарата.
