— Явно каналите не са прочистени добре, трябва да опитаме да намерим рентген. А ето, вижте, тук какъв фистул има!
Зорница не реагира и се обърна към прозореца. За съжаление, в автобуса се бяха събрали изключително запалени по професията си хора и трите часа до курорта Ива и Зорница плащаха за пътуването не с пари, а с остатъците от своето психическо здраве, слушайки как хората с жар обсъждат зъби. Имаше отново манерки с алкохол, а също и сбивания. Образовани джентълмени в делови костюми уважаваха колегите си и никога не удряха в устата — чупеха си само носовете.
По време на спирка в едно от малките курортни градчета Зорница и Ива слязоха.
— В момента бих дала всичко, само да се строполя в леглото — призна си Зорница.
— Нищо, скоро ще сме там — „успокои“ я Ива. — Навигаторът показва само два километра пеша. Ох, какви са шумни чайките тук! Крещят така, сякаш са болни — оглеждаше тя небето за птици, без да подозира, че това зад гърба ѝ крещи от отчаяние изтерзаната Зорница.
„Чудесно! Изглежда хотелът е точно на плажа“, зарадва се Зорница, когато стигнаха първата линия до морето. Зад тях останаха петзвезден хотел, после четиризвезден. Зорница беше готова дори на половин звезда или джудже-планета, но Ива упорито я влачеше към черна дупка. След като преминаха главния плаж, момичетата навлязоха в някакви бодливи храсти, където Зорница изгуби една джапанка и всякакво желание да продължава този абсурд.
— Къде ме водиш?! — изстена тя най-накрая.
— В хотел „Милиард звезди“ — гордо обяви Ива и най-сетне изведе своя малък отряд до дивия плаж.
— Палатка? Сериозно ли? — невярващо погледна Зорница колежката си, когато тя я помоли за помощ.
— Разбира се! С нашите финанси само така може. Но ние всъщност сме на плюс! Помисли сама — започна романтичната тирада Ива — ето го морето пред нас! И няма доплащане. А иначе щяхме да киснем между четири стени и да мръзнем под климатика. Никога не съм разбирала защо има басейни в хотелите – измислена глупост!
Зорница едва не заплака. Именно за такава „глупост“ мечтаеше тя… но явно Ива беше права: с техните финанси това щеше да си остане мечта.
— Добре де… ама какво ще ядем?
— Днес ще вечеряме със сандвичите, които бардовете ни приготвиха. А утре ще търсим работа!
— Какво?! — възкликна Зорница и хвърли раницата си ядосано. — Та ние току-що излязохме в отпуск! Каква работа?!
— Ами аз всяко лято работя като сервитьорка – хранят те безплатно. Ти можеш да приканваш хората да се возят на банан – перспективите не са лоши. Цял ден забавление – каза напълно сериозно Ива докато довършваше палатката. – Между другото, докато спеше в автобуса ме научиха да свиря няколко песни. Хайде да попеем? – измъкна тя китарата си и отново се разнесоха писъци на болните чайки.
На залез слънце Ива запали огън със своето туристическо огниво и двете момичета препекоха хляб. Зорница не беше в настроение за разговори и просто гледаха огъня и слушаха как морето ближе пясъчния бряг със своите вълни. Отдалече долиташе музика и радостни възгласи на хората от летните кафенета и клубове.
Момичетата легнаха рано да спят. Но след като се въртя няколко часа в спалния чувал без да успее да заспи, Зорница излезе навън. На земята тлееха останките от огъня, а на небето блестяха милиарди звезди – точно както беше казала Ива. Беше наистина красиво. Зорница дори забрави всички неудобства и просто се наслаждаваше на звуците и ароматите на природата.
На сутринта прерови всички сайтове за работа и радостно констатира тъжната новина:
— Няма свободни позиции.
— Е ти пък… кой търси работа на морето така?! – усмихна се Ива и поведе колежката си към курортната цивилизация, след като предварително прикри палатката им с клони.
