Ива вбесяваше всички в офиса си. Докато останалите служители по време на отпуска си виждаха само зеленчукови култури, смятаха ходенето на лекар за пътешествие, а следобедната дрямка — за връх на разврата, Ива непрекъснато се мъкнеше нанякъде да почива. Ето вчера, например, се върна от ски курорт. От претенциозните снимки по снежните върхове, които качваше в интернет с камиони, на всички им се повдигаше — дори на директора, който по време на отпуск просто работеше от вкъщи.
— Не разбирам, откъде взема пари? Получаваме горе-долу еднакво, ето го тъпия мотивационен график на стената — посочи Зорница към досадните за всички колонки с цифри, когато Ива излезе на обяд в стола.
— Мъж или родители — прозвуча очевидният отговор.
— Тя не е омъжена, родителите ѝ са пенсионери — не се отказваше Зорница.
— Може би си продава интимни снимки? — предположи единственият мъж в офиса, Георги.
— Аха, на списание „Отслабвам без цигари и диети“ — изсъска Зорница.
Георги нямаше други идеи.
— Нали лятото ви започва отпускът по едно и също време, тя сто процента ще отиде някъде на море, ето тогава се натрапи с нея. Ще разбереш тайната и после ще ни разкажеш — предложи най-възрастната служителка във фирмата, Радка. Жената беше съкровищница на мъдри и на никого ненужни съвети.
— Знаете ли, точно така ще направя. Само че се страхувам, че ще се отметне. Такива тайни не се разкриват току-така — уверено отвърна Зорница. Целият офис одобрително кимна, вдигайки ѝ настроението.
***
— Ще се радвам! Тъкмо намерих един страхотен курорт, ще се отцепим на макс! — очите на Ива светнаха, когато чу предложението на колежката си, което тя нарочно изрече пред всички.
— Значи се разбрахме — усмихна се хитро Зорница, убедена, че Ива в последния момент ще се откаже.
Минаха шест месеца. Сред работните процеси и стреса всички отдавна бяха забравили за уговорката. Когато до отпуска оставаше седмица, Зорница започна да прави планове: записа се за премахване на брадавици по крака, избираше прах за пране на промоция за домашния си „Еверест“ от натрупано мръсно пране, съставяше списък със сериали.
— Харесах си нов бански, а ти? — приближи се до нея по време на работа Ива.
— Бански?
— Е, да, за нашето пътуване на море — усмихна се Ива.
— А-а-а, вярно, морето… Ами, такова… Пресметнах, че от заплатата ще ми останат към десет хиляди, не повече, ще трябва да ги разтегна до края на отпуска…
— Супер! На мен ми остават само пет!
— Какво?! — Зорница вдигна и двете вежди в знак на въпрос.
— Ами буквално. Имам само пет хиляди, останалото трябва да покрия по дългове — сви рамене Ива, сякаш не казваше нищо особено.
— И как ще пътуваме без пари?
— Аз винаги така. Не се притеснявай, това е моя грижа. Важното е да вземеш само най-необходимото. Трябва да сме с лек багаж.
— Ива, аз… Ами, аз… — започна да се колебае Зорница, но като видя как останалите колеги ги наблюдават в настъпилата тишина, заяви твърдо: — Ще съм готова. В крайна сметка, ти си уредила всичко.
— И още как — намигна Ива. — Ще пием, ще се веселим до зори, ще ядем кебапчета и плодове, ще почернеем като египетски царици и ще си донесем такъв багаж от спомени, че ще ни стигне до следващия отпуск.
Заредена с такова боево настроение, Зорница ѝ се усмихна в отговор. Планът звучеше направо страхотно. Ако всичко наистина се случеше така, както каза Ива, щеше да е грях да откаже. Почивката трябваше да е царска — не напразно Зорница беше бачкала цяла година! А сериалите и брадавиците, за съжаление, нямаше да избягат…
Ден преди тръгването Ива изпрати кратка инструкция с мястото на срещата и часа за отпътуване към страната на удоволствията.
