«Не знам. Просто ми се прииска» — каза с треперещ глас Елена, оставяйки Венета покъртена от неподозирана тъга

Неизменна бреме на миналото, което не можем да игнорираме.
Истории

Венета лежеше в следродилната стая и не можеше да се нарадва на спящото до нея бебе. Преди два дни се беше родил дългоочакваният ѝ син Александър — тяхното общо дете с мъжа ѝ Илиян. Венета вече имаше четиринадесетгодишен син от първия си брак, но това бебе беше нещо съвсем специално.

Илиян сияеше от щастие — на тридесет и пет години за първи път беше станал баща. С първата си съпруга Елена бяха живели осем години, но така и не се сдобиха с деца. Разделиха се тихо, без скандали, просто осъзнаха, че не могат повече да бъдат заедно.

— Какъв красавец се е получил — казваше мъжът ѝ по телефона, когато за пръв път видя снимка на детето. — Носът е твой, а очите — мои.

Венета се усмихваше. След развода на Илиян бяха минали три години, преди да се запознаят. За първата му съпруга жената знаеше малко — работела като счетоводител, живеела сама, деца така и не била имала.

Венета се разхождаше бавно из стаята, раздвижвайки схванатите си мускули, когато влезе млада медицинска сестра:

— Венета? Имате посетител. Може ли да излезете до главния вход?

— Кой е дошъл? Мъжът ми е на работа.

— Не знам, някаква жена. Може би приятелка.

Венета с недоумение се запъти към входа на отделението. Зад стъклените врати стоеше стройна жена в тъмен костюм с букет бели хризантеми и подаръчна кутия със златиста панделка. Отначало Венета не разпозна жената, но после я позна и застина от изненада.

Елена. Бившата съпруга на Илиян.

Жените никога не бяха общували, макар че няколко пъти случайно се бяха засичали в търговския център. Венета я познаваше по лице от снимките, които Илиян не беше изтрил от телефона си веднага след развода.

— Здравей, Венета — каза тихо Елена, приближавайки се. — Извинявай, че идвам така неочаквано.

— Здравейте — отвърна объркано родилката. — А как разбрахте, че съм тук?

— Това няма значение. Знам, че с Илиян имате син.

Очите на Елена бяха зачервени, сякаш беше плакала. В ръцете си нервно стискаше подаръчната кутия.

— Поздравявам ви с раждането на детето — продължи жената с треперещ глас. — Желая здраве на него и на вас.

Венета стоеше по болничен халат и чехли и се чувстваше изключително неловко. Защо беше дошла бившата съпруга на мъжа ѝ? Какво искаше?

Продължение на статията

Животопис