— Паднах — подсмърча тя. — Не мога да стана.
— Къде? – попита той. Жената посочи с ръка. — Хвани се за мен! Трябва да отидем в болница… Може да е счупено…
Той я взе на ръце и я понесе към пейката. Десислава изписка силно. Повиканото такси ги закара бързо до спешното отделение. След всички прегледи при лекаря и поставянето на гипс, се прибраха у дома.
По странно стечение на обстоятелствата, ролите им се размениха. Сега Васил се грижеше за Десислава. Той усърдно почистваше апартамента, готвеше, хранеше я и дори я къпеше във ваната. През този месец те отново, както в младостта си, станаха по-близки един на друг. Грижите на Васил ѝ напомниха за онези щастливи моменти в живота ѝ, които години наред се опитваше да забрави.
Накрая кракът оздравя и гипсът беше свален. Десислава вече не оставаше след работа, а бързаше към дома. Виждаше, че Васил е станал много по-внимателен към нея, но гонеше от себе си всякакви мисли за съвместен живот. Страхуваше се дори да помисли за това.
На юбилея на Десислава в апартамента се събраха всички роднини и приятелки. Васил ѝ подари огромен букет цветя. След дългото празненство и тръгването на гостите той ѝ помогна да прибере съдовете от масата. Когато всичко беше измито и подредено в шкафовете, каза:
— Деси, седни! Трябва да поговорим — обърна се към нея Васил и хвана ръката ѝ — Моля те!
Десислава седна, чудейки се какво ли е намислил този път. „Може би е намерил апартамент?“ — гадаеше тя — „Иска да се изнесе? Добре де… Няма да го спирам…“
— Разбирам, че сега не си готова да ми дадеш отговор… — започна той.
Десислава се напрегна: „Проклятие! Да не би да иска да продаде своя дял от апартамента? Но аз нямам пари… Не може! Да не би вече да има купувач… Ужас!“ Жената побеля от страх и цялата се сви.
— Деси, хайде да опитаме всичко отначало… — продължи Васил — Омъжи се за мен! Ето!
Той извади пръстен от джоба на панталона си и ѝ го подаде. Десислава го гледаше изненадано – ту него, ту пръстена – премигвайки учудено с очи. Той сложи пръстена на ръката ѝ.
— Виж! Пасва идеално — каза той — Е? Съгласна ли си? Или трябва още време…
По бузите на Десислава потекоха сълзи. Васил се уплаши и я прегърна.
— Хайде де! – галеше я по главата като дете – Какво ти е? Всичко ще бъде наред! Аз вярвам в това! Не случайно съдбата ни събра пак…
Десислава не го слушаше вече – беше притихнала върху топлото му рамо и се усмихваше. Чувстваше такава лекота и спокойствие както никога досега в живота си.
